„ПАЛИ ВСЕ ЛУЧШИЕ...”
Вера Николаевна Фигнер (1852-1942 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПАДАТ ДОБРИТЕ
Падат добрите... Земята залости ги
в място пустинно без вест и сърце!
Там, от сълза недокоснати, костите
в гроба положиха чужди ръце...
Няма ни кръст, ни ограда, надгробният
надпис за славното име мълчи...
Расне тревата и стръкче със спомена
тайната пази, склонило очи...
Бяха свидетел вълни ненадминати –
гневно кипят, бреговете гризят...
Но и вълните могъщи в родината
тъжните вести не ще отнесат!
Ударения
ПАДАТ ДОБРИТЕ
Па́дат добри́те... Земя́та зало́сти ги
в мя́сто пусти́нно без ве́ст и сърце́!
Та́м, от сълза́ недоко́снати, ко́стите
в гро́ба поло́жиха чу́жди ръце́...
Ня́ма ни кръ́ст, ни огра́да, надгро́бният
на́дпис за сла́вното и́ме мълчи́...
Ра́сне трева́та и стръ́кче със спо́мена
та́йната па́зи, склони́ло очи́...
Бя́ха свиде́тел вълни́ ненадми́нати –
гне́вно кипя́т, брегове́те гризя́т...
Но и вълни́те могъ́шти в роди́ната
тъ́жните ве́сти не ште́ отнеса́т!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Вера Фигнер
ПАЛИ ВСЕ ЛУЧШИЕ...
Пали все лучшие... В землю зарытые,
В месте пустынном безвестно легли!
Кости, ничьею слезой не омытые,
Руки чужие в могилу снесли...
Нет ни крестов, ни оград, и могильная
Надпись об имени славном молчит...
Выросла травка, былинка бессильная,
Долу склонилась – и тайну хранит...
Были свидетелем волны кипучие,
Гневно вздымаются, берег грызут...
Но и они, эти волны могучие,
Родине весточку вдаль не снесут!
1897 г.
---------------
Руската революционерка, писателка и поетеса Вера Фигнер (Вера Николаевна Фигнер) е родена на 25 юни/7 юли 1852 г. в с. Никифорово, Казанска губерния. След обучението си в Родионовския институт за благородни девици е учила в Казанския университет, в медицинския факултет на Цюрихския университет и в университета в Берн. Живее по времето на царете Николай І, Александър ІІ, Александър ІІІ и Николай ІІ, като за борбения си дух непрекъснато е била преследвана. След завръщането си в Русия през 1875 г. участва в народняшкото движение и води пропаганда срещу царската власт. Влиза в ръководството на нелегалната организация „Народна воля” и участва в подготовката на покушението срещу Александър ІІ в Одеса (1880 г.) и в Петербург (1881 г.). През 1883 г. е осъдена на смърт и е затворена в Шлиселбургската крепост, през 1884 г. смъртното й наказание е замененио с доживотна каторга. Изкарва 20 години в затвора, през 1904 г. е амнистирана. Свидетелство за тези години са мемоарите й „Запечатленный труд” (в 3 тома, 1920 г.). Когато е била 9-годишна, в Русия все още е съществувало крепостното право, а когато си отива от живота, се водят битките на Великата отечествена война. Много от стиховете й са изгубени. Автор е на стихосбирката „Стихотворения” (1906 г.) и на поредиците с поезия, проза и публицистика „Избранные произведения” (в 7 тома, 1928-1932 г.) и „Избранные произведения” (в 3 тома, 1933 г.). Умира на 15 юни 1942 г. в Москва.
---------------
Вера Фигнер
ВПАЛИ ВСІ КРАЩІ... (перевод с русского языка на украинский язык: Николай Сысойлов)
Впали всі кращі.. У землю закопані,
В місці пустельнім безві'сно лягли.
Їхні кістки', що сльозою не скроплені,
Руки чужі віднесли до могил.
Тут ні хрестів, ні могил з огорожами,
Час не згадає ні прізвищ, ні лиць.
Трави, що вмиті дощами, під грозами
Хиляться ниць – від усіх таємниць.
Хвилі кипучі тут свідками сталися,
Гнівно бурлять, пам’ятаючи суть.
Та Батьківщи'ни вони не дістануться,
Звісточку їй вдалину не знесуть.