„ДОНБАССУ ЖИТЬ!”
Павел Григорьевич Беспощадный (1895-1968 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ДА ЖИВЕЕ ДОНБАС!
(Клетва)
В миньорска гръд сърцето щом е живо,
в сърцето щом синовна кръв тупти,
в забоя нека песента се влива,
към цевите стомана да топи,
да вдига клетки, да издига здания,
в горите на голямо съзидание
за висша доблест пример да крепи.
Донбас, живей! Изпращат си сирени
миньорския стоманен благовест:
Донбас не е поставян на колене
и никой няма да постави днес!
И няма по-прекрасна, вдъхновена
от таз земя с народ, творящ прогрес.
Донбас не е поставян на колене
и никой няма да постави днес!
И няма шир по-чиста, по-свещена,
където сляти са сърцата с чест...
Сърца народни озарява Ленин –
на партията факел жив и вест!
Ударения
ДА ЖИВЕЕ ДОНБАС!
В миньо́рска гръ́д сърце́то што́м е жи́во,
в сърце́то штом сино́вна кръ́в тупти́,
в забо́я не́ка песента́ се вли́ва,
към це́вите стома́на да топи́,
да вди́га кле́тки, да изди́га зда́ния,
в гори́те на голя́мо съзида́ние
за ви́сша до́блест при́мер да крепи́.
Донба́с, живе́й! Изпра́штат си сире́ни
миньо́рския стома́нен благове́ст:
Донба́с не е поста́вян на коле́не
и ни́кой ня́ма да поста́ви дне́с!
И ня́ма по-прекра́сна, вдъхнове́на
от та́з земя́ с наро́д, творя́шт прогре́с.
Донба́с не е поста́вян на коле́не
и ни́кой ня́ма да поста́ви дне́с!
И ня́ма ши́р по-чи́ста, по-свеште́на,
къде́то сля́ти са сърца́та с че́ст...
Сърца́ наро́дни озаря́ва Ле́нин –
на па́ртията фа́кел жи́в и ве́ст!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Павел Беспощадный
ДОНБАССУ ЖИТЬ!
(Клятва)
Пока в груди шахтерской сердце живо
И в сердце кровь сыновняя тепла,
Хочу, чтоб песня с врубовкой дружила,
Варила сталь и в глубь ствола вела,
Клепала клети, и вздымала зданья,
И на лесах большого созиданья
Примером высшей доблести была.
Донбассу жить!.. Сирена шлет сирене
Горняцкой дружбы благовест стальной:
Донбасс никто не ставил на колени
И никому поставить не дано!
И нет земли прекрасней, вдохновенней,
Где все творцом-народом создано.
Донбасс никто не ставил на колени
И никому поставить не дано!
И нет Отчизны чище и священней, –
Где все сердца сливаются в одно...
И это сердце осеняет Ленин –
Великий светоч партии родной!
1942 г.
---------------
Руският поет Павел Беспошчадни (Павел Григорьевич Иванов/ Беспощадный) е роден на 29 юни/11 юли 1895 г. в с. Всеславл, Смоленска губерния. От 1907 до 1917 г. работи като миньор в Донбас, а от 1918 до 1921 г. е в Червената армия и участва в Гражданската война. Първите му публикувани стихотворения са от 1924 г. във в. „Всероссийская Кочегарка”. Работи в редакцията на в. „Кочегарка”, организира Обединението на донбаските литератори, член е на Съюза на пролетарските писатели на Донбас и на Всеукраинския съюз на пролетарските писатели. Публикува стихове в списания като „Забой”, „Горнорабочий”, „Донбасс” и др. Носител е на орден „Ленин”, почетен гражданин на Горловка, почетен миньор на СССР. Автор е на над 30 стихосбирки, сред които „Каменная книга” (1930 г.), „Год в Кочегарке“ (1934 г.), „Наследство” (1935 г.), „Стихи” (1936 г.), „Родина” (1938 г.), „Родное” (1946 г.), „Обновленная земля” (1946 г.), „Шахтёрские песни” (1948 г.), „Песни труда” (1949 г.), „Степь донецкая” (1950 г.), „Стихи и песни” (1952 г.), „Горный пламень” (1953 г.), „Заветная звезда” (1955 г.), „Избранное” (1955 г.), „Дружины” (1955 г.), „Над шахтой летят журавли” (1957 г.), „Шахтёрские поэмы” (1959 г.), „Сталино” (1959 г.), „Щедрая земля” (1960 г.), „Здравствуйте, ребята” (1960 г.), „Донецкие просторы” (1961 г.), „Всегда с Донбассом” (1962 г.), „Стихи” (1964 г.), „Избранное. Стихи, песни, поэмы” (1965 г.), „Каменная лира” (1968 г.) и др. Умира на 25 май 1968 г. в гр. Горловка, Донецка област в Украинска ССР.