„ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ”
Анна Андреевна Горенко/ Ахматова (1889-1966 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ИЗКАЗВАНИЯ, ЦИТАТИ И АФОРИЗМИ
* * *
Най-досадното нещо на света са чуждите мечти и чуждият разврат.
* * *
Да се живее – волно, да се умира – вкъщи
* * *
Когато на улицата крещят: „Глупак”, не е задължително да се обръщате.
* * *
За Бога няма мъртви.
* * *
След отчаянието настъпва спокойствие, а от надеждата се полудява.
* * *
Стиховете, дори и най-великите, не правят автора щастлив.
* * *
Най-трайна на земята е тъгата.
* * *
Осми март са го измислили импотентните. Как може да си спомняш за жената един път в годината?
* * *
В действителност никой не знае в каква епоха живее. Така и ние в началото на века не знаехме, че живеем в навечерието на европейската война и на Октомврийската революция.
* * *
Страшно е да се каже, но хората виждат само това, което искат да видят, и чуват само това, което искат да чуят. На това качество на човешката природа се държат 90 % от чудовищните слухове, лъжливите репутации, свято пазените сплетни. Ще помоля тези, които не са съгласни с мен, да си спомнят това, което им се е наложило да чуят за себе си.
* * *
Измяната може да се прости, а обидата не бива.
* * *
Аз съм ученичка на живота.
* * *
Достоевски е знаел много, но не всичко. Той например е мислил, че ако убиеш човек, ще станеш Разколников. А сега ние знаем, че можеш да убиеш пет, десет, сто човека и вечерта да отидеш на театър.
* * *
Мъже, вие си мислите, че жените обичат хубавците или героите. Не, те обичат онези, които им обръщат внимание.
* * *
Пушенето – това е верига от унижения, през цялото време трябва да искаш от някого разрешение.
* * *
Има неповторими думи, който ги е казал – твърде много е изгубил.
* * *
Най-силни от всичко на света са лъчите на спокойните очи.
* * *
Поетът е гол като сокол, никой нищо не може да му даде и не е в състояние да отнеме перото му.
* * *
Добре възпитаният човек не обижда другия поради непохватност. Той обижда само умишлено.
* * *
Аз имах голяма слава, изпитах по-голямо безславие – и се убедих, че всъщност това е едно и също.
* * *
Велика слава и безславие – всичко от мен е преживяно и състоянията са еднакви, два края на жезъла или на тоягата, наречена живот или съдба.
* * *
Върви си вкъщи и нищо не очаквай.
* * *
Когато погребват епохата, не звучи надгробен псалм.
* * *
Истинската нежност не можеш да сбъркаш с нищо, тя е тиха, но ти винаги знаеш точно за нейното присъствие.
* * *
Нощем градът е прекатурено небе.
* * *
Струва ми се, че един наставник е зрелище величествено, а два – вече е комично.
* * *
Моля се на лъча в прозореца, той е блед, тънък, прям. Днес мълча от сутринта, а сърцето е разполовено.
* * *
Може да е забележителен поет, но да пише слаби стихове.
* * *
От другите хвалбата за мен е като пепел. От теб и хулата е похвала.
* * *
Както е известно, бъдещето хвърля своята сянка, много преди да настъпи.
* * *
И само в пламъка на любовта ще се разруши стената от обиди, неразбиране и мързел.
* * *
А в стаята на изпадналия в немилост поет се редуват да дежурят страхът и музата.
* * *
Съзнанието за неправдата на парите е неизтребимо в руската душа.
* * *
Толкова много камъни са хвърлени върху мен, че нито един от тях вече не е страшен.
* * *
Никой не може да отнеме дарбата на поета, на него нищо не му е нужно освен талант.
* * *
Всички ние сме за малко на гости в живота. Животът – това е само навик.
* * *
Когато умрем, няма да стане по-тъмно. А може би ще стане по-светло.
* * *
Такава съм. Пожелавам ви друга. По-добра.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Анна Ахматова
ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ
* * *
Самое скучное на свете – чужие сны и чужой блуд.
* * *
Жить – так на воле, умирать – так дома.
* * *
Когда на улице кричат „Дурак!” не обязательно оборачиваться.
* * *
Для Бога мёртвых нет.
* * *
После отчаяния наступает покой, а от надежды сходят с ума.
* * *
Стихи, даже самые великие, не делают автора счастливым.
* * *
Всего прочнее на земле – печаль.
* * *
Восьмое марта выдумали импотенты. Как можно вспоминать о женщине один раз в году?
* * *
В сущности, никто не знает в какую эпоху он живет. Так и мы не знали в начале десятых годов, что жили накануне европейской войны и Октябрьской революции.
* * *
Страшно выговорить, но люди видят только то, что хотят видеть, и слышат только то, что хотят слышать. На этом свойстве человеческой природы держится 90% чудовищных слухов, ложных репутаций, свято сбережённых сплетен. Несогласных со мной я только попрошу вспомнить то, что им приходилось слышать о самих себе.
* * *
Измену простить можно, а обиду нельзя.
* * *
Я у жизни ученица.
* * *
Достоевский знал много, но не всё. Он, например, думал, что если убьёшь человека, то станешь Раскольниковым. А мы сейчас знаем, что можно убить пять, десять, сто человек и вечером пойти в театр.
* * *
Мужчины, вы думаете женщины любят красавцев или героев. Нет, они любят тех кто ими занимается.
* * *
Курение – это цепь унижений, все время надо спрашивать у кого-то разрешение.
* * *
Есть неповторимые слова, кто их сказал – истратил слишком много.
* * *
Сильней всего на свете лучи спокойных глаз.
* * *
Поэт – гол как сокол, ему дать никто не может и отнять перо не в состоянии.
* * *
Благовоспитанный человек не обижает другого по неловкости. Он обижает только намеренно.
* * *
Я была в великой славе, испытала величайшее бесславие – и убедилась, что, в сущности, это одно и то же.
* * *
Великая слава, бесславие – все мною пройдено и состояния одинаковые, два конца жезла или палки, названной жизнью или судьбой.
* * *
Иди домой и ничего не жди.
* * *
Когда погребают эпоху, надгробный псалом не звучит.
* * *
Настоящую нежность не спутаешь ни с чем, и она тиха, но ты всегда точно знаешь о её присутствие.
* * *
Ночью город – опрокинутое небо.
* * *
Мне кажется, что один мэтр – зрелище величественное, а два – уже смешное.
* * *
Молюсь оконному лучу, он бледен, тонок, прям. Сегодня я с утра молчу, а сердце пополам.
* * *
Можно быть замечательным поэтом, но писать плохие стихи.
* * *
От других мне хвала, что зола. От тебя и хула – похвала.
* * *
Будущее, как известно бросает свою тень задолго до того, как войти.
* * *
И только в пламени любви разрушится стена обид, непонимания и лени.
* * *
А в комнате опального поэта, дежурят страх и Муза в свой черед.
* * *
Сознание неправды денег неистребимо в русской душе.
* * *
Так много камней брошено в меня, что ни один из них уже не страшен.
* * *
Дар поэта невозможно забрать, кроме таланта ему ничего не нужно.
* * *
Все мы немного у жизни в гостях. Жизнь – это только привычка.
* * *
Когда умрем, темней не станет, А станет, может быть, светлей.
* * *
Какая есть. Желаю вам другую. Получше.
---------------
Руската поетеса и преводачка Ана Ахматова (Анна Андреевна Горенко/ Ахматова) е родена на 11/23 юни 1889 г. в курортен район край Одеса. Първото си стихотворение пише на 11-годишна възраст, първите й поетични публикации в печата са от 1907 г. Учи право в юридическия факултет в Киев и в историко-литературния факултет в Петербург. Представителка е на литературния стил акмеизъм. От 1923 до 1940 г. над публикуването на стиховете й тегне забрана, част от творчеството й е забранена от цензурата до края на 80-те години. През това време тя продължава да пише поезия, пише есета за Пушкин, мемоари за Блок, Манделщам и Модилиани (известни са 16 платна на художника, за които поетесата е позирала). Превежда творчеството на френски, индийски, корейски, арменски и др. автори. Авторка е на стихосбирките „Вечер” (1912 г.), „Четки” (1914 г.), „Белая стая” (1917 г.), „Подорожник” (1921 г.), „Anno Domini” (1922 г.), „Тростник” (1940 г.), „Из шести книг“ (1940 г.), „Избрано” (1943 г.), „Стихотворения” (1961 г.) и др. През 1955 г. е възстановена в Съюза на писателите на СССР. През 1964 г. получава международната литературна награда „Етна-Таормина”, а през 1965 г. става почетен доктор на Оксфордския университет. Умира на 5 март 1966 г. в Москва. Едно от най-значимите й произведения – автобиографичният поетичен цикъл „Реквием”, е публикувано чак през 1989 г.