„ЧТО ЛУЧШЕ?”
Евдокия Петровна Сушкова-Ростопчина (1811-1858 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КАКВО Е ПО-ДОБРЕ?
Възторг в душата, дар да чувства по-приветно,
да мисли, плаче и мечтае дар богат,
да вижда всичко все по-ярко и по-светло –
от жребий бич или небесна благодат?
Какво е по-добре: при разум да остава,
да съди, всичко да претегля, да цени,
небрежно с чужди мисли да се съгласява,
живот, сърце, съдба в разчет да подчини?
Или желания, миражи да изкарва,
с крилатата мечта света да облети,
съчувствие да търси, на звезди да вярва,
с копнеж за щастие душата да трепти?
Доброто – бог го знай! И опитът ще каже;
въпрос загадъчен не ние ще решим!
Кой истина или заблуда ще докаже,
когато вътрешният глас сред нас мълчи?
Но често тайничко мечтите ни просветват
и щом в сърцето в сладък плач покълне стрък
с молба безмълвна да се възнесе в небето
или пък светлия възторг да вкуси тук –
не ще се противим! Благоговейно сити,
на весели криле да отлетим без страх...
Как чисти, топли, миловидни са сълзите,
как радостно е на сърцето ни след тях!
Ударения
КАКВО Е ПО-ДОБРЕ?
Възто́рг в душа́та, да́р да чу́вства по́-приве́тно,
да ми́сли, пла́че и мечта́е да́р бога́т,
да ви́жда вси́чко все́ по-я́рко и по-све́тло –
от жре́бий би́ч или́ небе́сна благода́т?
Какво́ е по-добре́: при ра́зум да оста́ва,
да съ́ди, вси́чко да прете́гля, да цени́,
небре́жно с чу́жди ми́сли да се съглася́ва,
живо́т, сърце́, съдба́ в разче́т да подчини́?
Или́ жела́ния, мира́жи да изка́рва,
с крила́тата мечта́ света́ да облети́,
съчу́вствие да тъ́рси, на звезди́ да вя́рва,
с копне́ж за шта́стие душа́та да трепти́?
Добро́то – бо́г го зна́й! И о́питът ште ка́же;
въпро́с зага́дъчен не ни́е ште реши́м!
Кой и́стина или́ заблу́да ште дока́же,
кога́то въ́трешният гла́с сред на́с мълчи́?
Но че́сто та́йничко мечти́те ни просве́тват
и што́м в сърце́то в сла́дък пла́ч покъ́лне стръ́к
с молба́ безмъ́лвна да се възнесе́ в небе́то
или́ пък све́тлия възто́рг да вку́си ту́к –
не ште се противи́м! Благогове́йно си́ти,
на ве́сели криле́ да отлети́м без стра́х...
Как чи́сти, то́пли, милови́дни са сълзи́те,
как ра́достно е на сърце́то ни след тя́х!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Евдокия Ростопчина
ЧТО ЛУЧШЕ?
Восторженность души, дар чувствовать полнев
И мыслить глубоко, дар плакать и мечтать
И видеть в жизни сей все ярче и светлее, –
То кара ль жребия?.. то неба ль благодать?
Что лучше: разуму спокойно повинуясь,
Судить, как судит свет, все взвешивать, ценить;
С условным мнением небрежно согласуясь,
Жизнь, сердце и судьбу расчету подчинить?
Или, дав волю снам, и думам, и желаньям,
Преображать весь мир своей живой мечтой,
Искать сочувствия, и верить предвещаньям,
И ждать... и счастье звать трепещущей душой?
Что лучше – знает бог!.. что лучше – опыт скажет;
Не нам, не нам решить загадочный вопрос!
Кто заблужденье нам иль истину докажет,
Когда глас внутренний еще не произнес?
Но если втайне нам мечтается порою
Иль сладко плачется и рвется сердце в пас
На небо вознестись беззвучною мольбою
Иль на земле вкусить восторга светлый час, –
Зачем противиться?.. Полны благоговенья,
На крыльях радужных умчимся высоко...
Как чисты, как теплы те слезы умиленья,
Как сердцу после них отрадно и легко!..
1841 г.
---------------
Руската поетеса, писателка, драматург и преводач Евдокия Ростопчина (графиня Евдокия Петровна Сушкова-Ростопчина) е родена на 23 декември 1811/4 януари 1812 г. в Москва. Първото й публикувано стихотворение е от 1831 г. в алм. „Северные цветы”. От 1836 г. е видна представителка на интелектуалното общество в Петербург. Пише лирични стихове, поеми, комедии, повести и романи. Знае немски, френски, италиански и английски език, превежда творби на западноевропейски поети. Публикува поезия в издания като „Библиотека для чтения”, „Московский наблюдатель”, „Современник”, „Сын отечества”, „Северная пчела”, „Москвитянин” и др. Авторка е на стихосбирките „Стихотворения” (1841 г.), „Насильный брак” (1845 г.) и „Ростопчина Е. П. Стихотворения” (в 4 тома, 1857-1860 г.), повестите „Очерки большого света” (1839 г.) и „Счастливая женщина” (1852 г.), романите „Семейная тайна”, „Палаццо Форли” и др. Умира на 3/15 декември 1858 г. в Москва. Представителна част от творчеството й е събрана в книгата „Когда в Москву вернулась я” (2012 г.).