„ИНТИМНОЕ”
Вадим Габриэлевич Шершеневич (1893-1942 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ИНТИМНО
Привикнах към стилната, в тон трапезария ваша,
към чая вечерен, към белите стъклени чаши,
към кучешки лай и към светлата маса.
При вас съм, аз винаги вечер при вас съм.
Приветливо всичко е! Тъжно понякога.
В прозореца вижда се църквица някаква.
Хармония в хаоса мил многотонен.
В съседната стая със звън телефонен.
И въздухът пее: „Виж, вгледай се ти,
завеси заключиха нощни врати!”
По стаите вее любовна мъгла,
познат е диванът ни пъстър, ела!
За първи път тук аз интимност познах
във вашия светъл салон. И разбрах,
че всичко останало грешка е, вятър,
че слънце усмихва наивно децата,
че търси сърцето в звездите ответ,
че все пак аз глупав съм, глупав поет.
Ударения
ИНТИМНО
Приви́кнах към сти́лната, в то́н трапеза́рия ва́ша,
към ча́я вече́рен, към бе́лите стъ́клени ча́ши,
към ку́чешки ла́й и към све́тлата ма́са.
При ва́с съм, аз ви́наги ве́чер при ва́с съм.
Приве́тливо вси́чко е! Тъ́жно поня́кога.
В прозо́реца ви́жда се цъ́рквица ня́каква.
Хармо́ния в ха́оса ми́л многото́нен.
В съсе́дната ста́я със звъ́н телефо́нен.
И въ́здухът пе́е: „Виж, вгле́дай се ти́,
заве́си заклю́чиха но́штни врати́!”
По ста́ите ве́е любо́вна мъгла́,
позна́т е дива́нът ни пъ́стър, ела́!
За пъ́рви път ту́к аз инти́мност позна́х
във ва́шия све́тъл сало́н. И разбра́х,
че вси́чко оста́нало гре́шка е, вя́тър,
че слъ́нце усми́хва наи́вно деца́та,
че тъ́рси сърце́то в звезди́те отве́т,
че все́ пак аз глу́пав съм, глу́пав пое́т.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Вадим Шершеневич
ИНТИМНОЕ
Я привык к Вашей столовой с коричневым тоном,
К чаю вечернему, к стеклянному звону,
К белым чашкам и к собачьему лаю.
Я всегда у Вас вечерами бываю.
Все так приветливо! Порою печальное.
Из окна я вижу церковь дальнюю.
Какой-то хаос гармонии многотонной.
В соседней комнате звонок телефонный.
И воздух поет: „смотри, смотри,
Как замкнули двери, молча, драпри!”
По комнатам веет любовный туман,
О, как знаком мне пестрый диван!
Тут я впервые интимность познал;
Ее навеял Ваш светлый зал.
И понял, что все другое – ошибка,
Что солнце – детей наивных улыбка,
Что сердце ловит в звездах ответ,
Что сам я глупый, глупый поэт.
1910 г.
---------------
Руският поет, литературовед, драматург и преводач Вадим Шершеневич (Вадим Габриэлевич Шершеневич) е роден на 24 януари/5 февруари 1893 г. в гр. Казан. Той е един от основателите и главен теоретик на творческото течение имажинизъм. Известно време учи в Мюнхенския университет, завършва историко-филологическия факултет на Московския университет. Пише стихове от ученическите години. През 1913 г. е съорганизатор на футуристичната група „Мезонин поэзии” и публикува теоретичната разработка „Футуризм без маски”, през 1914 г. редактира сп. „Первый журнал русских футуристов”. Участва в Първата световна война. Превежда творби на Шекспир, Рилке, Бодлер и др. Публикува поезия в списания, алманаси и сборници като „Гостиница для путешествующих в прекрасном”, „Коробейники счастья”, „Золотой кипяток”, „Мы Чем Каемся”, „Нива”, „Северные записки” и мн. др. Председател е на московската секция на Всерусийския съюз на поетите (1919 г.). Автор е на стихосбирките „Весенние проталинки” (1911 г.), „Carmina” (1913 г.), „Романтическая пудра” (1913 г.), „Экстравагантные флаконы” (1913 г.), „Автомобилья поступь” (1916 г.), „Крематорий” (1919 г.), „Лошадь как лошадь” (1920 г.), „Кооперативы веселья” (1921 г.), „Итак итог” (1926 г.), пиесите „Быстрь” (1916 г.), „Вечный жид” (1919 г.) и „Одна сплошная нелепость” (1921 г.), литературоведчески сборници и книги с теоретични разработки, театрална и кинокритика, статии и есета като „Зелёная улица” (1916 г.), „2х2=5” (1920 г.), „Кому я жму руку” (1921 г.), „Шершеневич жмет руку кому” (1924 г.), „Игорь Ильинский” (1926 г.), „Н. М. Бравин” (1927 г.), „Ярон” (1927 г.), „Смешно о кино” (1928 г.), „А. Кторов” (1929 г.), „Гверилья” (1938 г.) и др. Умира на 18 май 1942 г. в гр. Барнаул, Алтайския край.