„ЧЕРНОЕ МОРЕ”
Михаил Павлович Розенгейм (1820-1887 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЧЕРНО МОРЕ
Ай-Петри зъбчато синее в мъгла.
Самотно стоя на крайбрежна скала.
В простора свободен, далече, широко,
ти, Черно море, си разляло посоки!
Завеса лазурна над порива зрим –
небето безкрайно с покрова му син.
Облято с лъчи огледало си гладко
и сякаш си дремеш тъй тихо, тъй сладко.
Обичам прекрасната ти синева!
Наричат те Черно, защо е това?
Не, страшното име ти носиш напразно,
в ден черен си черно, в ден ясен си ясно.
Ти бурно и страшно си в битката там,
когато пристигне жесток ураган,
когато, облечен в гръмовна забрава,
той дръзко покоя могъщ нарушава...
* Ай-Петри – планина в Крим.
Ударения
ЧЕРНО МОРЕ
Ай-Пе́три зъбча́то сине́е в мъгла́.
Само́тно стоя́ на крайбре́жна скала́.
В просто́ра свобо́ден, дале́че, широ́ко,
ти, Че́рно море́, си разля́ло посо́ки!
Заве́са лазу́рна над по́рива зри́м –
небе́то безкра́йно с покро́ва му си́н.
Обля́то с лъчи́ огледа́ло си гла́дко
и ся́каш си дре́меш тъй ти́хо, тъй сла́дко.
Оби́чам прекра́сната ти синева́!
Нари́чат те Че́рно, зашто́ е това́?
Не, стра́шното и́ме ти но́сиш напра́зно,
в ден че́рен си че́рно, в ден я́сен си я́сно.
Ти бу́рно и стра́шно си в би́тката та́м,
кога́то присти́гне жесто́к урага́н,
кога́то, обле́чен в гръмо́вна забра́ва,
той дръ́зко поко́я могъ́шт наруша́ва...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Михаил Розенгейм
ЧЕРНОЕ МОРЕ
Зубчатый Ай-Петри синеет во мгле.
Один я стою на прибрежной скале.
Далеко, широко, в раздольном просторе,
Лежишь предо мною, ты, Черное море!
Как полог лазурный, навис над тобой
Безбрежнаго неба покров голубой.
Облитое солнцем, как зеркало, гладко,
Ты, кажется, дремлешь так тихо, так сладко.
Стою и любуюсь лазурью твоей! –
За что же ты черным слывешь у людей?...
Нет, грозное имя ты носишь напрасно,
Черно ты в день черный, в день ясный ты ясно.
Ты бурно, ты страшно тогда лишь, когда
Борьбы с ураганом придет череда;
Когда, весь одетый в громовыя тучи,
Он дерзко нарушит покой твой могучий...
1863 г.
---------------
Руският поет, писател, публицист и преводач Михаил Розенгейм (Михаил Павлович Розенгейм) е роден на 19/31 юли 1820 г. в Санкт Петербург. Пише поезия от младежките си години, първите му публикувани стихотворения са в сп. „Сын Отечества” през 1837 г. Завършва обучение към Първи кадетски корпус (1838 г.) и Военно-юридическата академия (1869 г.). Служи в артилерията, преподава във военни училища, след 1869 г. е военен съдия в киевския и в петербургския военен окръжен съд. През 1883 г. е произведен в чин генерал-майор. Публикува стихове и фейлетони в издания като „Отечественные записки”, „Санкт-Петербургские ведомости”, „Наше время”, „Русский вестник”, „Северная пчела”, „Русский инвалид”, „Биржевые ведомости”, „Русское слово”, „Библиотека для чтения”, „Светопись”, „Литературная библиотека”, „Дело”, „Заря”, „Русь”, „Военный сборник” и др. През 1860 г. е редактор на сп. „Журнал коннозаводства и охоты” и сп. „Дамский вестник”, през 1863-1865 г. издава сатиричното седмично сп . „Заноза”, до края на живота си води публицистични рубрики в издания като „Голос”, „Русская речь” и др. Автор е на стихосбирките „М. П. Розенгейм. Избранные стихотворения”, издадени през 1858, 1864, 1883 и 1889 г., на съчинението „Повесть про купеческого сына Акима Скворцова и про боярскую дочку” (1861 г.) и на историческата монография „Очерк истории военно-судных учреждений в России до кончины Петра Великого” (1878 г.). Умира на 7/19 март 1887 г. в Санкт Петербург.