„ВЕЧЕРНЕЕ ЧУВСТВО”
Пётр Иванович Шаликов (1768-1852 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВЕЧЕРНО ЧУВСТВО
В дълбока тишина природата заспива,
когато Феб с последен лъч закрива ден;
луната бавно пълен с нега лик извива
и сякаш иска да дели тъгата с мен!
Отново миналото в мислите ми беше,
унилостта си с чувства сладки да теша;
като листа над ствол сърцето ми трептеше
и развълнувана бе морната душа...
В ума изникнаха житейски случки прежни
и всяка възкресяваше порядък стар;
сълзи пързаляха се на гръдта ми нежно,
охлаждайки натрупана в сърцето жар...
„Къде сте вие – казах, – мигове щастливи,
когато сладкия нектар на дружби пих?
Двукратно разорахме и засяхме ниви,
но съдбоносно пак при мен не ви открих!
Луна, през тази нощ самотен ме откриваш –
без дружба! Сам съм – само с моята тъга!
Предишни вечери сред мислите ми вливаш
и стичат се сълзите ми като река!
Без дружба, без любов – съдбата ме обрича!
В душата и в сърцето страшна пустота!
Единствено е щастието: да обичаш,
любим да си... Останалото е мечта!”
Ударения
ВЕЧЕРНО ЧУВСТВО
В дълбо́ка тишина́ приро́дата заспи́ва,
кога́то Фе́б с после́ден лъ́ч закри́ва де́н;
луна́та ба́вно пъ́лен с не́га ли́к изви́ва
и ся́каш и́ска да дели́ тъга́та с ме́н!
Отно́во ми́налото в ми́слите ми бе́ше,
унилостта́ си с чу́вства сла́дки да теша́;
като́ листа́ над ство́л сърце́то ми трепте́ше
и развълну́вана бе мо́рната душа́...
В ума́ изни́кнаха жите́йски слу́чки пре́жни
и вся́ка възкреся́ваше поря́дък ста́р;
сълзи́ пърза́ляха се на гръдта́ ми не́жно,
охла́ждайки натру́пана в сърце́то жа́р...
„Къде́ сте ви́е – ка́зах, – ми́гове штастли́ви,
кога́то сла́дкия некта́р на дру́жби пи́х?
Двукра́тно разора́хме и зася́хме ни́ви,
но съдбоно́сно па́к при ме́н не ви откри́х!
Луна́, през та́зи но́шт само́тен ме откри́ваш –
без дру́жба! Са́м съм – са́мо с мо́ята тъга́!
Преди́шни ве́чери сред ми́слите ми вли́ваш
и сти́чат се сълзи́те ми като река́!
Без дру́жба, без любо́в – съдба́та ме обри́ча!
В душа́та и в сърце́то стра́шна пустота́!
Еди́нствено е шта́стието: да оби́чаш,
люби́м да си... Оста́налото е мечта́!”
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Пётр Шаликов
ВЕЧЕРНЕЕ ЧУВСТВО
В глубокой тишине природа вся дремала,
Когда за горы Феб скрыл луч последний свой;
Луна медлительно вид томный появляла
И будто бы делить хотела грусть со мной!
Прошедшее тогда вдруг мыслям всё предстало,
И чувства сладкие унылость обняла;
Как листья на древах – так сердце трепетало;
Душа растрогана, утомлена была...
Все жизни случаи в уме изобразились,
И каждый чувствие иное порождал;
И капли нежных слез на грудь мою катились,
Приятнейший их ток жар в сердце прохлаждал...
„Где вы, – воскликнул я, – минуты те счастливы,
Когда я дружества сладчайший нектар пил?..
Уж жатва два раза обогащала нивы,
А рок жестокий вас ко мне не возвратил!
Луна! ты одного теперь меня находишь –
Без друга!.. Одного – лишь с грустию моей!
Ты прежни вечера на мысль мою приводишь
И нудишь слезы течь рекою из очей!..
Без дружбы, без любви – что лестного на свете?
Ужасная в душе и сердце пустота!
Другого для меня нет счастия в предмете:
Любить... любимым быть... а прочее... мечта!!!”
1796 г.
---------------
Руският поет, писател, публицист и преводач Пьотър Шаликов (княз Пётр Иванович Шаликов) е роден през 1768 г. в имение в Серпуховски уезд, Московска губерния. Учи в Пансиона за благородници при Московския университет, след което 8 години е на военна служба като офицер. Публикува стихове и разкази в издания като „Приятное и полезное препровождение времени”, „Аониды, или Собрание разных новых стихотворений”, „Иппокрена”, „Московский Меркурий”, „Патриот”, „Вестник Европы”, „Сын отечества”, „Благонамеренный”, „Москвитянин”, „Трудах Общества любителей российской словестности”, „Современник” и др. Издател е на списанията „Московский зритель” (1806 г.), „Аглая” (1808-1812 г.) и „Дамский журнал” (1823-1833 г.), редактор е на в. „Московские ведомости” (1813-1838 г.). Автор е на книгите с поезия и проза „Плод свободных чувствований” (в три тома, 1798-1799 г.), „Цветы граций” (1802 г.), „Путешествие в Малороссию” (1803 г.), „Другое путешествие в Малороссию” (1804 г.), „Путешествие в Кронштадт” (1805 г.), „Историческое известие о пребывании в Москве французов 1812 года” (1813 г.), „Мысли, характеры и портреты” (1815 г.), „Послания в стихах князя Шаликова” (1816 г.), „Повести князя Шаликова” (1819 г.), „Сочинения князя Шаликова” (в два тома, 1819 г.), „Последняя жертва музам” (1822 г.) и „Записки в стихах Василья Львовича Пушкина” (1834 г.). Умира на 16/28 февруари 1852 г. в имението си в Московска губерния.