„ВСЕ ВЕЛИКИЕ ИСТИНЫ МИРУ ДАЮТСЯ НЕ ДАРОМ...”
Анна Павловна Барыкова (1840-1893 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВЕЛИКИТЕ ИСТИНИ ЗЕМНИ НЕ СЕ ДАВАТ ДАРОМ
Знай, великите истини земни не се дават даром,
тях купуват ги хората вечно на скъпа цена,
тях не ще ги намериш случайно на шумни пазари
при търгуваща с евтини истини пошлост една.
Тях не ще ги навее в душата с дихание здраво
мимолетният вятър попътен; под бурята – в битката – с гръм –
с тежък труд и страдание истина се получава –
като перла блестяща сред мрачния морски бездън.
В изтерзано сърце, изтърпяло и болки, и рани,
в тежък час на съмнения, грижи – в съдбовния час
влиза истината като колос в поле изорано
и възкръсва душата, измъчена в огън и мраз.
Ударения
ВЕЛИКИТЕ ИСТИНИ ЗЕМНИ НЕ СЕ ДАВАТ ДАРОМ
Знай, вели́ките и́стини зе́мни не се́ да́ват да́ром,
тях купу́ват ги хо́рата ве́чно на скъ́па цена́,
тях не ште́ ги наме́риш случа́йно на шу́мни паза́ри
при търгу́вашта с е́втини и́стини по́шлост една́.
Тях не ште́ ги наве́е в душа́та с диха́ние здра́во
мимоле́тният вя́тър попъ́тен; под бу́рята – в би́тката – с гръ́м –
с те́жък тру́д и страда́ние и́стина се получа́ва –
като пе́рла блестя́шта сред мра́чния мо́рски бездъ́н.
В изтерза́но сърце́, изтърпя́ло и бо́лки, и ра́ни,
в те́жък ча́с на съмне́ния, гри́жи – в съдбо́вния ча́с
вли́за и́стината като ко́лос в поле́ изора́но
и възкръ́сва душа́та, измъ́чена в о́гън и мра́з.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Анна Барыкова
ВСЕ ВЕЛИКИЕ ИСТИНЫ МИРУ ДАЮТСЯ НЕ ДАРОМ...
Все великие истины миру даются не даром;
Покупают их люди всегда дорогою ценой;
Не найдешь их случайно, гуляя по шумным базарам, –
Там, где пошлость торгует дешевою „правдой людской”.
Не навеет их на душу легким приветным дыханьем
Мимолетного ветра попутного; с бою – под бурей – грозой, –
Добывается истина тяжким трудом и страданьем, –
Как жемчужина светлая в мрачной пучине морской.
И в истерзанном сердце, стерпевшем все раны и боли,
В час тяжелый сомненья, отчаянья, – в час роковой
Всходит Истина вдруг, словно колос на вспаханном поле,
И воскреснет душа, истомленная долгой борьбой.
---------------
Руската поетеса, писателка и преводачка Ана Барикова (Анна Павловна Каменская/ Барыкова) е родена на 22 декември 1839/3 януари 1840 г. в Петербург. Завършва Екатерининския институт в Москва (1856 г.). Пише стихотворения, разкази, политически сатири и епиграми. От началото на 70-те години публикува поезия и преводна поезия в издания като „Слово”, „Отечественные записки”, „Дело”, „Северный вестник”, „Неделя”, „Русское богатство”, „Родник” и др. Превежда поезия на Гьоте, Хайне, Шели, Юго, Беранже и др. Автор е на стихосбирките „Стихотворения” (1878 г.), „Сказка про то, как царь Ахреян ходил богу жаловаться” (1883 г.), „Спасенный” (1889 г.) и „Моим внукам” (1890 г.). Умира на 31 май/12 юни 1893 г. в Ростов на Дон. През 1897 г. излиза книгата с нейни творби „Стихотворения и прозаические произведения”.