„РАЗЛАД”
Иннокентий Васильевич Омулевский (1836-1883 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
БЕЗРЕДИЕ
Тъма в душата, сякаш в морска буря
талази след талази се тълпят
и неуморно скръб след скръб притуря
надигащ се от дъното бивш свят.
Край мен сияещи лица надничат,
аз чувам людския ликуващ смях;
а нейде в стичаща се върволица
от сенки мрачни образи видях...
Отдавна да сплете ума ми с мрежи
край мен чудовищен раздор кръжи,
могъщ е той над умове невежи –
кой прав е, кой виновен е, кажи!
Не ми е до ликувания топли,
тържествено достигащи до мен,
съпътствани от стонове и вопли;
аз чакам лъч – не призрачния ден!
Блещукащата мълния безлица
не озарява ширното шосе,
а слънчев лъч в дълбоката тъмница
отрада на затворника ще донесе.
Тъма в душата, сякаш в бурен пъкъл
вълни натрупват скръб и тъмнина...
Но може да изчисти тази мъка
със себе си деветата вълна!
Ударения
БЕЗРЕДИЕ
Тъма́ в душа́та, ся́каш в мо́рска бу́ря
тала́зи след тала́зи се тълпя́т
и неумо́рно скръ́б след скръ́б приту́ря
нади́гашт се от дъ́ното бивш свя́т.
Край ме́н сия́ешти лица́ надни́чат,
аз чу́вам лю́дския лику́вашт смя́х;
а не́йде в сти́чашта се върволи́ца
от се́нки мра́чни о́брази видя́х...
Отда́вна да сплете́ ума́ ми с мре́жи
край ме́н чудо́виштен раздо́р кръжи́,
могъ́шт е то́й над умове́ неве́жи –
кой пра́в е, кой вино́вен е, кажи́!
Не ми́ е до лику́вания то́пли,
търже́ствено дости́гашти до ме́н,
съпъ́тствани от сто́нове и во́пли;
аз ча́кам лъ́ч – не при́зрачния де́н!
Блешту́каштата мъ́лния безли́ца
не озаря́ва ши́рното шосе́,
а слъ́нчев лъ́ч в дълбо́ката тъмни́ца
отра́да на затво́рника ште донесе́.
Тъма́ в душа́та, ся́каш в бу́рен пъ́къл
вълни́ натру́пват скръ́б и тъмнина́...
Но мо́же да изчи́сти та́зи мъ́ка
със се́бе си деве́тата вълна́!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Иннокентий Омулевский
РАЗЛАД
В душе темно, как ночью в бурном море,
И там, во тьме, как за волной волна,
Без устали идет за горем горе,
Вновь поднимая прошлое со дна.
Вокруг меня сияющие лица,
Я слышу смех ликующих людей;
А издали проходит вереница
Угрюмых лиц, страдальческих теней...
Давно мой ум опутать, как сетями,
Стремится тот чудовищный разлад;
Но он могуч над слабыми умами, –
Я знать хочу: кто прав, кто виноват?
Мне дела нет до этих ликований,
Пока они доходят до меня
В сопутствии подавленных рыданий:
Я света жду – не призрачного дня!
Ведь слабый блеск мерцающей зарницы
Не озарит широкого пути,
А солнца луч и в глубину темницы
Способен узнику отраду занести.
В душе темно, как ночью в бурном море,
Находит скорбь волною за волной...
Но, может быть, ты смоешь это горе,
Девятый вал, когда-нибудь собой!
1881 г.
---------------
Руският поет, писател и преводач Инокенти Омулевски (Иннокентий Васильевич Фёдоров/ Омулевский) е роден на 26 октомври 1836 г. в гр. Петропавловск Камчатски, Камчатския полуостров. Завършва гимназия в Иркутск. През 1857-1858 г. посещава занятия в юридическия факултет на Петербургския университет. Като студент издава книга с преводи на Адам Мицкевич. Публикува поезия и проза в издания като „Современник”, „Русское слово”, „Вестник”, „Амур” и др. Автор е на книги с поезия и проза, сред които „Шаг за шагом” (1871 г.), „Попытка – не шутка” (~1873 г., забранена от цензурата) и „Песни жизни” (1883 г.). Умира на 26 декември 1883 г. в Санкт Петербург. Двутомник с негови творби излиза през 1906 г.