Утро в Варне

Татьяна Богданова Аксенова
Kati Vangelova

С душа на нестинарка е зората -
танцуваща със въглени-коне
пречиства нощната чернилка
от грехове пред слънчеви нозе.
И утрото настъпващо пречистено
изпълва с вяра и копнеж,
като дете новопокръстено
от жрица и Пурмерулов пламтеж.
Морето, коленичило пред тях,
в смирение облича бяла риза.
Измолва прошка за несбъднат грях
и светлина по вълните заслиза.


Татьяна Аксёнова:

Душа ритуального танца рассвета
Гарцует на угольях-кОнях, и это
Отчистит чернила ночные как скверну
Пред солнца явлением закономерным.
И утренний час, лучезарен и светел,
Исполнит мечты, в кои веруют дети
Из вновь обращённых пылающей жрицей.
И море пред кроткими вдруг преклонится,
Пред теми, чьи ризы белы и невинны:
Молитвы слышны их, самих же - не видно...
Так вымолит крошка безгрешная чудо.
И волн световых возрастёт амплитуда!