„КОГДА ПОЭТ СКОРБИТ В НАПЕВАХ ЗАУНЫВНЫХ...”
Сергей Аркадьевич Андреевский (1847-1918 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КОГАТО В СКРЪБ НАПЕВИ ТЪЖНИ ЛЕЙ ПОЕТЪТ
Когато в скръб напеви тъжни лей поетът
и болка страдаща в словата му пълзи –
не го оплаквайте: той в звуци дивни, светли
печал далечна къпе в бисерни сълзи.
Когато песен за любов, възторг, успехи
с тътнеж на славееви хорове върви –
певецът жалък е: незнаейки утеха,
той мъртви радости облича и черви...
Ударения
КОГАТО В СКРЪБ НАПЕВИ ТЪЖНИ ЛЕЙ ПОЕТЪТ
Кога́то в скръ́б напе́ви тъ́жни ле́й пое́тът
и бо́лка стра́дашта в слова́та му пълзи́ –
не го опла́квайте: той в зву́ци ди́вни, све́тли
печа́л дале́чна къ́пе в би́серни сълзи́.
Кога́то пе́сен за любо́в, възто́рг, успе́хи
с тътне́ж на сла́вееви хо́рове върви́ –
певе́цът жа́лък е: незна́ейки уте́ха,
той мъ́ртви ра́дости обли́ча и черви́...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Сергей Андреевский
КОГДА ПОЭТ СКОРБИТ В НАПЕВАХ ЗАУНЫВНЫХ...
Когда поэт скорбит в напевах заунывных,
И боль страдания слышна в его речах, –
Не сетуйте о нем: то плачет в звуках дивных
Печаль далекая, омытая в слезах.
Когда ж напев любви, отрады, упоенья,
Как рокот соловья, чудесно зазвенит, –
Он жалок, ваш певец: не зная утешенья,
Он радость мертвую румянит и рядит…
1895 г.
---------------
Руският поет, литературен критик и преводач Сергей Андреевски (Сергей Аркадьевич Андреевский) е роден на 29 декември 1847/10 януари 1848 г. в с. Александровка, Екатеринославска губерния, сега гр. Александровск, Луганска област в Украйна. Завършва юридическия факултект на Харковския университет (1869 г.). Работи като прокурор и адвокат.
Превежда поезия на Бодлер, Мюсе, По и др. Публикува поезия и поетични преводи предимно в сп. „Вестник Европы” и статии във в. „Русские ведомости”. Най популярни от поемите му са „На утре дней”, „Мрак” и „Обрученные”. Автор е на стихосбирките „Стихотворения, 1878-1885” (1886 г.) и „Стихотворения” (1898 г.) и на книгите с публицистика „Литературные чтения” (1881 г.), „Защитительные речи” (1898 г.), „Литературные очерки” (1902 г.) и „Книга о смерти” (издадена 1922 г.). Умира на 9 ноември 1918 г. в Петроград.