„ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ”
Лев Николаевич Толстой (1828-1910 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ИЗКАЗВАНИЯ, ЦИТАТИ И АФОРИЗМИ
* * *
Най-чистата радост, радостта от природата.
* * *
Често мълчанието е най-добрият отговор.
* * *
Да обичаш – означава да живееш живота на този, когото обичаш.
* * *
Главната цел на изкуството е да прояви, да каже истината за душата на човека. Изкуството е микроскоп, който художникът насочва към тайните на своята душа и показва тези тайни на всички хора.
* * *
Любовта унищожава смъртта и я в превръща в кух призрак; тя превръща живота от безсмислица в нещо смислено и от нещастието прави щастие.
* * *
Войната е толкова несправедливо и лошо дело, че тези, които воюват, се стараят да заглушат в себе си гласа на съвестта.
* * *
Вярата всъщност е разбиране на смисъла на живота и признаване на произтичащите от това разбиране задължения.
* * *
По-добре е да се знае немного наистина добро и нужно, отколкото твърде много посредствено и ненужно.
* * *
Ако нямаш сили да гориш и да разливаш светлина, то поне не я закривай.
* * *
Какво велико зрелище представлява Кремъл. Иван Велики стои като изполин сред другите събори и църкви. Белите каменни стени са видели срама и поражението на непобедимите наполеоновски полкове, пред тези стени е изгряла зората на освобождението на Русия от наполеоновското иго, а след няколко столетия на тези стени е положено началото на освобождението на Русия от властта на поляците по времето на Самозванеца. А какво прекрасно впечатление прави тази тиха река Москва! Тя е видяла как, бивайки още село, на никого интересна, след това Москва се възвеличава, ставайки град. Видяла е всичките й нещастия и слава и накрая е дочакала нейното величие. Сега това бивше селце се е превърнало в един от най-великите и многолюдни градове на Европа.
* * *
Говори само за това, което ти е ясно, иначе мълчи. Ако един път ще съжалиш, че не си казал нещо, то сто пъти ще съжаляваш за това, че не си премълчал.
* * *
Освен смъртта, няма нито една толкова значителна, рязка, всичко променяща и безвъзвратна постъпка като брака.
* * *
Войната е противно на човешкия разум и на цялата човешка природа събитие.
* * *
Хората са като реките: водата на всички е еднаква и навсякъде е една и съща. Но реката може да бъде или тясна, или бърза, или широка, или тиха. Така са и хората. Всеки човек носи в себе си заложени всички човешки качества и понякога проявява едни, понякога други, а често се случва, оставайки един и същ, съвсем да не прилича на себе си.
* * *
Нима на хората им е тясно да живеят в този прекрасен свят, под това безкрайно звездно небе? Нима може сред тази обаятелна природа в душата на човека да има чувство на злоба, отмъщение или страст за изстребване на себеподобните?
* * *
За мен безумието, престъпността на войната, особено напоследък, когато писах и затова много мислих за войната, са така ясни, че освен това безумие и престъпност нищо друго не мога да видя в нея.
* * *
Моята мисъл е за това, че щом порочните хора са свързани помежду си и представляват сила, то честните хора трябва да направят същото.
* * *
Възпитанието е сложно и трудно дело само дотогава, докато искаме да възпитаваме своите деца или когото и да било, без да възпитаме себе си. Ако разберем, че можем да възпитаваме останалите само чрез себе си, възпитавайки себе си, то въпросът за възпитанието се премахва и остава само житейският въпрос: как трябва да живея? Аз не зная нито едно действие по възпитанието на деца, което да не включва и възпитание на самия себе си.
* * *
Аз искам любовта към мира да престане да бъде плах стремеж на народите, изпадащи в ужас при вида на бедствията от войната, а да стане непоколебимо изискване на честната съвест.
* * *
Чехов беше у нас и ми хареса. Той е много талантлив и сърцето му е добро, но досега си няма своя определена гледна точка.
* * *
Ако учителят притежава само любов към работата си – той ще бъде добър учител. Ако учителят притежава само любов към ученика, като баща и майка, той ще бъде по-добър от онзи учител, който е прочел всички книги, но няма любов нито към работата, нито към учениците. Ако учителят съчетава в себе си любовта към работата и към учениците, той е съвършен учител.
* * *
Мисълта само тогава движи живота, когато е получена със своя ум или поне отговоря на въпрос, появил се в душата. Чуждата мисъл, възприета с ума и паметта, не влияе на живота и се погажда с противни на нея постъпки.
* * *
Без своята Ясна поляна аз трудно мога да си представя Русия и моето отношение към нея. Може би, без Ясна поляна ще виждам по-ясно общите закони, нужни на моето отечество, но няма да го обичам страстно.
* * *
Хората се учат как да говорят, а главната наука е как и кога да мълчат.
* * *
Нали е съвършено очевидно, че ако ние продължаваме да живеем така, както сега, ръководейки се както в личния живот, така и в живота на отделните държави само от желанието за собственото си благо и за благото на държавата си, като осигуряваме както досега това благо чрез насилие, то, неизбежно увеличавайки средствата за насилие един срещу друг и на държава срещу държава, ние, първо, ще се разоряваме все повече и повече, пренасяйки голяма част от ресурсите си за въоръжаване; второ, убивайки физически във войните най-добрите хора, ние все повече ще се израждаме, ще пропадаме нравствено, ще се развращаваме.
* * *
Щастието – това е да бъдеш с природата, да я виждаш, да говориш с нея.
* * *
Аз искам образование за народа, за да спася онези тънещи там Пушкиновци, Остроградски, Филаретовци, Ломоносовци... А те гъмжат във всяко училище.
* * *
На много аз се уча от Пушкин, той е моят баща и от него трябва да се уча.
* * *
Хората са живи с любовта. Любовта към себе си е начало на смъртта, любовта към Бога и към хората е начало на живота.
* * *
Нравствената дейност е най-висшето призвание на човека.
* * *
Бях самотен и нещастен, живеейки на Кавказ. Започнах да мисля така, както само веднъж в живота хората имат сила да мислят. Това беше и мъчително, и добро време. Никога, нито преди, нито след това аз не достигах до такава висота на мисълта... И всичко, което открих тогава, ще остане завинаги мое убеждение. Открих обикновените стари нещица, открих, че има безсмъртие, че има любов и че трябва да живееш за другия, за да бъдеш вечно щастлив.
* * *
Същността на всяка религия е само в отговора на въпроса: защо живея и какво е моето отношение към заобикалящия ме безкраен свят. Не съществува нито една религия, от най-възвишената до най-грубата, която да няма в основата си това определяне на отношението на човека към заобикалящия го свят.
* * *
Знанието е само тогава знание, когато е придобито с усилията на своите мисли, а не с паметта.
* * *
Събрали сме се тук, за да се борим против войната. Надяваме се да победим тази огромна сила на всички правителства, разполагащи с милиарди пари и милиони войски. В ръцете ни е само едно, но затова пък най-могъщото средство в света – истината.
* * *
Четях „От онзи бряг” на Херцен и се възхищавах. Трябва да се пише за него, за да го разберат съвременниците ни. Нашата интелигенция е така паднала, че е безсилна да го разбере. Той вече очаква своите читатели от бъдещето. И далеч над главите на сегашната тълпа предава своите мисли на онези, които ще могат да ги разберат.
* * *
Много съм ви благодарен за толкова интересното и прекрасно изследване за Силвестър. Съдейки по него, се досещам какви съкровища – подобни на които няма нито един народ – се крият в нашата древна литература. И колко верен е усетът на народа, привличащ го към древноруското и отблъскващ го от новото.
* * *
Първото и главно знание, което преди всичко трябва да се преподава на децата и на учащите се възрастни – това е отговорът на вечните и неизбежни въпроси, възникващи в душата на всеки идващ в съзнание човек. Първият: какво съм аз и какво е моето отношение към безкрайния свят? И вторият, произтичащ от първия: как да живея, за да се смятам винаги, при всички възможни условия, за добър, и винаги, при всички възможни условия, за лош?
* * *
Поезията е огън, който се разгаря в душата на човека. Този огън гори, топли и осветява. Истинският поет и сам неволно със страдание гори, и изгаря другите. И в това е цялата работа.
* * *
Ако си въобразиш, че целта на живота е твоето щастие, животът е жестока безсмислица. Признаеш ли това, което ти говорят и хорската мъдрост, и твоят разум, и твоето сърце, че животът е служене на този, който те е изпратил на света, тогава животът ще стане постоянна радост.
* * *
Истинското и здраво съединяване на мъжа и жената е само в духовното общуване. Полово общуване без духовно е източник на страдание за двамата съпрузи.
* * *
Приятел – добре; но той ще умре, ще си отиде, няма да успееш някак след него; а природата, за която си се оженил посредством крепостни актове или от която си се родил по наследство, е още по-добре. Своя собствена природа. И студена е тя, и неразговорлива, и сериозна, и изскваща, но затова пък е такъв приятел, който няма да изгубиш до смъртта си, а и като умреш, в нея ще отидеш.
* * *
Дело на живота ти е отредената от него радост. Радвай се на небето, на слънцето. На звездите, на тревата, на дърветата, на животните, на хората. Наруши ли се тази радост, значи, че някъде си сгрешил – търси тази грешка и я поправяй. Радостта по-често се нарушава от корист и честолюбие. Бъдете като децата – радвайте се винаги.
* * *
Ако колкото са главите, толкова има и умове, то и колкото сърца има, толкова са и видовете любов.
* * *
Възпитанието и образованието са неразделни. Не може да се възпитава, без да се предават знания, а всяко знание действа възпитаващо.
* * *
Хората живеят, както живее природата: умират, раждат се, съвокупляват се, отново се раждат, бият се, пият, ядат, радват се и отново умират; и няма никакви условия, изключвайки онези неизменните, които природата е определила на слънцето, тревата, звяра, дървото. Други закони те нямат.
* * *
С мен се случи обрат, който отдавна се е подготвял и е бил заложен винаги в мен. Стана така, че животът на нашия кръг – на богати, на учени – не само ми опротивя, но загуби всякакъв смисъл. И аз се отрекох от живота на нашия кръг.
* * *
Бих бил най-нещастният от хората, ако не бях намерил целта на моя живот – цел обща и полезна.
* * *
Един човек ще извика в изпълнената с хора сграда: „Горим !” – и тълпата ще се хвърли и ще загинат десетки, стотици хора.
* * *
Учен е този, който много е научил от книгите; образован – този, който е усвоил за себе си всички най-разпространени по негово време знания и методи; просветен – този, който разбира смисъла на своя живот.
* * *
Щастливи периоди в моя живот бяха само тези, когато отдавах целия си живот в служене на хората. Това бяха училището, посредничеството, грижите за гладуващите и религиозната помощ.
* * *
Истина е, че там, където има злато, има и много пясък, но това не е повод да се изговарят много глупости, за да се каже нещо умно.
* * *
Изкуството е едно от средствата за различаване на доброто от злото, едно от средствата за познаване на доброто.
* * *
Да се жениш трябва, но както ние умираме, т.е. само тогава, когато е невъзможно другояче.
* * *
Истинската религия е такова установено от човека отношение към обкръжаващия го безкраен живот, което свързва живота му с тази безкрайност и ръководи постъпките му.
* * *
За да бъде добро произведението, в него трябва да се обича главната, основната мисъл. Така в „Анна Каренина” аз обичах мисълта за семейството.
* * *
Всеки човек е диамант, който може да се пречисти, а и да не пречистиш себе си до такава степен, в която той е пречистен, чрез него свети вечната светлина; значи работата на човека не е да се старае да свети, а да се старае да се пречисти.
* * *
За да се възпита човек, годен за бъдещето, той трябва да се възпитава като напълно съвършен човек – само тогава възпитаникът ще бъде достоен член на поколението, с което ще му се наложи да живее.
* * *
Основа на възпитанието е установяването на отношение в началото на всичко и произтичащото от това отношение ръководство на поведението.
* * *
Такава е явната вреда, предизвиквана със слово. Но тази вреда е не по-малка и тогава, когато не виждаме хората, пострадали от нашите думи.
* * *
Природата влиза в човека и с дишането, и с храната, така че човек не може да не се чувства част от нея и нея като част от себе си.
* * *
За да живееш честно, трябва да се стремиш, да грешиш, да се биеш, да хвърляш и вечно да се бориш и лишаваш. А спокойствието е душевна подлост.
* * *
Повече от всички говори онзи, който няма какво да каже.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Лев Толстой
ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ
* * *
Самая чистая радость, радость природы.
* * *
Часто молчание лучший из ответов.
* * *
Любить – значит жить жизнью того, кого любишь.
* * *
Главная цель искусства… та, чтобы проявить, высказать правду о душе человека. Искусство есть микроскоп, который наводит художник на тайны своей души и показывает эти общие всем тайны людям.
* * *
Любовь уничтожает смерть и превращает ее в пустой призрак; она же обращает жизнь из бессмыслицы в нечто осмысленное и из несчастия делает счастие.
* * *
Война такое несправедливое и дурное дело, что те, которые воюют, стараются заглушить в себе голос совести.
* * *
Вера суть понимание смысла жизни и признание вытекающих из этого понимания обязанностей.
* * *
Лучше знать немного истинно хорошего и нужного, чем очень много посредственного и ненужного.
* * *
Если нет сил гореть и разливать свет, то хоть не засти его.
* * *
Какое великое зрелище представ¬ляет Кремль! Иван Великий стоит как исполин посреди дру¬гих соборов и церквей... Белые каменные стены видели стыд и поражение непобедимых полков наполеоновых; у этих стен взошла заря освобождения России от наполеоновского ига, а за несколько столетий в этих же стенах положено было начало освобождения России от власти поляков во времена Самозванца; а какое прекрасное впечатление производит эта тихая река Москва! Она видела, как быв еще селом, никем не занимаемая, потом возвеличивалась. Сделавшись городом, видела ее все несчастия и славу и наконец, дождалась до ее величия. Теперь эта бывшая деревенька… сделалась величайшим и многолюднейшим городом Европы.
* * *
Говори только о том, что для тебя ясно, иначе молчи. Если один раз пожалеешь, что не сказал, то сто раз пожалеешь о том, что не смолчал.
* * *
Кроме смерти, нет ни одного столь значительного, резкого, всё изменяющего и безвозвратного поступка, как брак.
* * *
Война противное человеческому разуму и всей человеческой природе событие.
* * *
Люди как реки: вода во всех одинакая и везде одна и та же, но каждая река бывает то узкая, то быстрая, то широкая, то тихая. Так и люди. Каждый человек носит в себе зачатки всех свойств людских и иногда проявляет одни, иногда другие и бывает часто совсем непохож на себя, оставаясь одним и самим собою.
* * *
Неужели тесно жить людям на этом прекрасном свете, под этим неизмеримым звездным небом? Неужели может среди этой обаятельной природы удержаться в душе человека чувство злобы, мщения или страсти истребления себе подобных?
* * *
Для меня безумие, преступность войны, особенно в последнее время, когда я писал и потому много думал о войне, так ясны, что кроме этого безумия и преступности ничего не могу в ней видеть.
* * *
Вся моя мысль в том, что ежели люди порочные связаны между собой и составляют силу, то людям честным надо сделать только то же самое.
* * *
Воспитание представляется сложным и трудным делом только до тех пор, пока мы хотим, не воспитывая себя, воспитывать своих детей или кого бы то ни было. Если же поймем, что воспитывать других мы можем только через себя, воспитывая себя, то упраздняется вопрос о воспитании и остается один вопрос жизни: как надо самому жить? Я не знаю ни одного действия воспитания детей, которое не включало бы и воспитания себя.
* * *
Я хочу, чтобы любовь к миру перестала быть робким стремлением народов, приходящих в ужас при виде бедствий войны, а чтоб она стала непоколебимым требованием честной совести.
* * *
Чехов был у нас, и он понравился мне. Он очень даровит, и сердце у него, должно быть, доброе, но до сих пор нет у него своей определенной точки зрения.
* * *
Если учитель имеет только любовь к делу, – он будет хороший учитель. Если учитель имеет только любовь к ученику, как отец, мать, – он будет лучше того учителя, который прочел все книги, но не имеет любви ни к делу, ни к ученикам. Если учитель соединяет в себе любовь к делу и к ученикам, он – совершенный учитель.
* * *
Мысль только тогда движет жизнью, когда она добыта своим умом или хотя отвечает на вопрос, возникший уже в душе. Мысль же чужая, воспринятая умом и памятью, не вли¬яет на жизнь и уживается с противными ей поступками.
* * *
Без своей Ясной Поляны я трудно могу представить себе Россию и мое отношение к ней. Без Ясной Поляны я, может быть, яснее увижу общие законы, необходимые для моего отечества, но я не буду до пристрастия любить его.
* * *
Люди учатся, как говорить, а главная наука – как и когда молчать.
* * *
Ведь совершенно очевидно, что если мы будем продолжать жить так же, как теперь, руководясь как в частной жизни, так и в жизни отдельных государств одним желанием блага себе и своему государству, и будем, как теперь, обеспечивать это благо насилием, то, неизбежно увеличивая средства насилия друг против друга и государства против государства, мы, во-первых, будем всё больше и больше разоряться, перенося большую часть своей производительности на вооружение; во-вторых, убивая в войнах друг против друга физически лучших людей, будем всё более и более вырождаться и нравственно падать и развращаться.
* * *
Счастье – это быть с природой, видеть ее, говорить с ней.
* * *
Я хочу образования для народа только для того, чтобы спасти тех тонущих там Пушкиных, Остроградских, Филаретов, Ломоносовых. А они кишат в каждой школе.
* * *
Многому я учусь у Пушкина, он мой отец, и у него надо учиться.
* * *
Люди живы любовью; любовь к себе – начало смерти, любовь к Богу и людям – начало жизни.
* * *
Деятельность нравственная составляет высшее призвание человека.
* * *
Я был одинок и несчастлив, живя на Кавказе. Я стал думать так, как только раз в жизни люди имеют силу думать. Это было и мучительное и хорошее время. Никогда, ни прежде, ни после я не доходил до такой высоты мысли… И все, что я нашел тогда, навсегда останется моим убеждением. Я нашел простую, старую вещь, я нашел, что есть бессмертие, что есть любовь и что жить надо для другого, для того, чтобы быть счастливым вечно.
* * *
Сущность всякой религии состоит только в ответе на во¬прос, зачем я живу и какое мое отношение к окружающему меня бесконечному миру. Нет ни одной религии, от самой возвышенной и до самой грубой, которая не имела бы в осно¬ве своей этого установления отношения человека к окружаю¬щему его миру.
* * *
Знание только тогда знание, когда оно приобретено уси¬лиями своей мысли, а не памятью.
* * *
Мы собрались здесь для того, чтобы бороться против войны. Надеемся победить эту огромную силу всех правительств, имеющих в своем распоряжении миллиарды денег и миллионы войск. В наших руках только одно, но зато могущественнейшее средство в мире – истина.
* * *
Читал и Герцена „С того берега” и тоже восхищался. Следовало бы написать о нем, чтобы люди нашего времени понимали его. Наша интеллигенция так опустилась, что уже не в силах понять его. Он уже ожидает своих читателей впереди. И далеко над головами теперешней толпы передает свои мысли тем, которые будут в состоянии понять их.
* * *
Очень много благодарен Вам за столь любопытное и прекрасное исследование о Сильвестре. Судя по нем, я догадываюсь, какие сокровища – подобных которым не имеет ни один народ – таятся в нашей древней литературе. И как верно чутье народа, тянущее его к древнерусскому и отталкивающее его от нового.
* * *
Первое и главное знание, которое свойственно прежде всего преподавать детям и учащимся взрослым, – это ответ на вечные и неизбежные вопросы, возникающие в душе каждого приходящего к сознанию человека. Первый: что я такое и каково мое отношение к бесконечному миру? И второй, вытекающий из первого: как мне жить, что считать всегда, при всех возможных условиях, хорошим, и что всегда, при всех возможных условиях, дурным?
* * *
Поэзия есть огонь, загорающийся в душе человека. Огонь этот жжет, греет и освещает. Настоящий поэт сам невольно и с страданием горит и жжет других. И в этом все дело.
* * *
Вообрази себе, что цель жизни – твое счастие, – и жизнь жестокая бессмыслица. Признай то, что говорит тебе и муд¬рость людская, и твой разум, и твое сердце: что жизнь есть служение тому, кто послал тебя в мир, и жизнь становится постоянной радостью.
* * *
Истинное и прочное соединение мужчины и женщины – только в духовном общении. Половое общение без духовного – источник страдания для обоих супругов.
* * *
Друг – хорошо; но он умрет, он уйдет как-нибудь, не поспеешь как-нибудь за ним; а природа, на которой женился посредством купчей крепости или от которой родился по наследству, еще лучше. Своя собственная природа. И холодная она, и неразговорчивая, и важная, и требовательная, но зато это уж такой друг, которого не потеряешь до смерти, а и умрешь, всё в нее же уйдешь.
* * *
Дело жизни, назначение ее радость. Радуйся на небо, на солнце. На звезды, на траву, на деревья, на животных, на людей. Нарушается эта радость, значит ты ошибся где-нибудь – ищи эту ошибку и исправляй. Нарушается эта радость чаще всего корыстию, честолюбием. Будьте как дети – радуйтесь всегда.
* * *
Если сколько голов, столько умов, то и сколько сердец, столько родов любви.
* * *
И воспитание, и образование нераздельны. Нельзя воспитывать, не передавая знания, всякое же знание действует воспитательно.
* * *
Люди живут, как живет природа: умирают, родятся, совокупляются, опять родятся, дерутся, пьют, едят, радуются и опять умирают, и никаких условий, исключая тех неизменных, которые положила природа солнцу, траве, зверю, дереву. Других законов у них нет.
* * *
Со мной случился переворот, который давно готовился во мне и задатки которого всегда были во мне. Со мной случилось то, что жизнь нашего круга – богатых, ученых, не только опротивела мне, но потеряла всякий смысл. Я отрекся от жизни нашего круга.
* * *
Я был бы несчастливейшим из людей, ежели бы я не нашел цели для моей жизни – цели общей и полезной.
* * *
Один человек крикнет в наполненном народом здании: „Горим!” – и толпа бросается, и убиваются десятки, сотни людей.
* * *
Ученый – тот, кто много знает из книг; образованный – тот, кто усвоил себе все самые распространенные в его время знания и приемы; просвещенный – тот, кто понимает смысл своей жизни.
* * *
Счастливые периоды моей жизни были только те, когда я всю жизнь отдавал на служение людям. Это были: школы, посредничество, голодающие и религиозная помощь.
* * *
Правда, что там, где есть золото, есть и много песку; но это никак не может быть поводом к тому, чтобы говорить много глупостей для того, чтобы сказать что-нибудь умное.
* * *
Искусство – одно из средств различения доброго от злого, одно из средств узнавания хорошего.
* * *
Жениться надо всегда так же, как мы умираем, т. е. только тогда, когда невозможно иначе.
* * *
Истинная религия есть такое установленное человеком отношение к окружающей его бесконечной жизни, которое связывает его жизнь с этою бесконечностью и руководит его поступками.
* * *
Чтобы произведение было хорошо, надо любить в нем главную, основную мысль. Так, в „Анне Карениной” я любил мысль семейную.
* * *
Каждый человек – алмаз, который может очистить и не очистить себя, в той мере, в которой он очищен, через него светит вечный свет, стало быть, дело человека не стараться светить, но стараться очищать себя.
* * *
Для того чтобы воспитать человека, годного для будущего, надо воспитывать его, имея в виду вполне совершенного Человека, – только тогда воспитанник будет достойным членом того поколения, в котором ему придется жить.
* * *
Основа воспитания – установление отношения к началу всего и вытекающего из этого отношения руководства поведения.
* * *
Таков явный вред, производимый словом. Но вред этот не менее велик и тогда, когда мы не видим людей, пострадавших от нашего слова.
* * *
Природа входит в человека и дыханием, и пищей, так что человек не может не чувствовать себя частью ее и ее частью себя.
* * *
Чтоб жить честно, надо рваться, путаться, биться, бросать, и вечно бороться и лишаться. А спокойствие – душевная подлость.
* * *
Больше всех говорит тот, кому нечего сказать.
---------------
Руският писател и публицист Лев Толстой (Лев Николаевич Толстой) е роден на 28 август/9 септември 1828 г. в имение в Ясна поляна, Тулска губерния. От 1843 до 1847 г. учи във филологическия и в юридическия факултет на Казанския университет. През 1849 г. открива училище за своите крепостни селяни, където понякога преподава (до 1862 г. основава още 13 училища за децата на крепостните). През 1851 г. постъпва в армията и до 1856 г. участва в Кавказката война, в Кримската война, в обсадата на Севастопол и на българския гр. Силистра. Публикува свои разкази и повести в издания като „Современник”, „Възраждане”, „Good Health”, „Русские ведомости”, „Вестник Европы”, „Русское богатство”, „Русская мысль”, „Северный вестник”, „Вопросы философии и психологии”, „Новое время”, „Журнал для всех”, „Образование” и др. Издава сп. „Ясна поляна” (1862 г.) и съставя учебниците „Азбука“ и „Нова Азбука“. Житейските и религиозните му възгледи отричат експлоатацията, насилието и суеверието на държавата и църквата. Създател е на религиозно-философското учение толстоизъм – за непротивене на злото чрез насилие. През 1901 г. е отлъчен от Руската православна църква. В завещанието си предоставя правата над литературните му творби безвъзмездно на всекиго, който желае да ги издава, т.е. на цялото човечество. Автор е на романите „Семейное счастье” (1859 г.), „Декабристы” (1861 г.), „Война и мир” (1869 г.), „Анна Каренина” (1877 г.), „Воскресение” (1899 г.), повестите „Детство” (1852 г.), „Отрочество” (1854 г.), „Юность” (1857 г.), „Два гусара” (1856 г.), „Утро помещика” (1856 г.), „Поликушка” (1862 г.), „Казаки” (1863 г.), „Смерть Ивана Ильича” (1886 г.), „Крейцерова соната” (1889 г.), „Дьявол” (1891 г.), „Фальшивый купон” (1911 г.), „Хаджи-Мурат” (1912 г.), пиесите „Зараженное семейство” (1864 г.), „Нигилист” (1866 г.), „Власть тьмы” (1886 г.), „Драматическая обработка легенды об Аггее” (1886 г.), „Первый винокур, или Как чертенок краюшку заслужил” (1886 г.), „Плоды просвещения” (1890 г.), „Петр Хлебник” (1894 г.), „Живой труп” (1900 г.), „И свет во тьме светит” (1900 г.), „От ней все качества” (1910 г.) и на над 80 разказа и религиозно-социални съчинения. Умира на 7/20 ноември 1910 г. в с. Астапово, Липецка област, днес гр. Лев Толстой.