„ОКО ИСТЕ ВАТРЕ”
Зоран Вучич http://www.stihi.ru/2011/07/18/3870
Перевод с сербского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ОКОЛО ЕДИН И СЪЩ ОГЪН
Най-накрая виждам
(през мъглата сред лапавицата)
около един и същ огън
моите братя –
убийците и убитите.
С една и съща светлина обляти
войниците и изнасилваните,
децата, в огъня загледани,
и старците замислени,
бдящи над огъня.
(В тъмнината нищо не е загубено,
но всичко се отделя, когато
на светлина е изложено.)
Превод от сръбски език на български език: Красимир Георгиев
Зоран Вучич
ОКО ИСТЕ ВАТРЕ
Наjзад видим
(кроз маглу и суснежицу)
око исте ватре,
моjу браћу,
убице и убиjене.
Истом свстлошћу обасjани
воjници и силоване.
Деца у ватру загледана,
старци над ватром
замишљени.
(У нами ништа изгубљено,
само jе издвоjено,
светлости изложено.)
Зоран Вучич
ОГОНЬ ТОТ САМЫЙ (перевод с сербского языка на русский язык: Вик Беляков)
Увидеть наконец
(через туман и мокрый снег)
глазами, огонь тот самый,
моих братьев,
убитых и убийц.
Одним и тем же светом освещённых,
детей в огонь глядящих (или в огне глядящих)
и стариков задумчивых,
над огнём бдящих.
(Нами ничего не потеряно,
но всё проявляется,когда
свету оно подвергается.)
Сръбският поет, писател, литературен критик и преводач Зоран Вучич е роден през 1947 г. в с. Околище, Източна Сърбия. Работил е като библиотекар, журналист и редактор във в. „Задруга”, отговорен редактор на сп. „Разковник”, главен редактор на сп. „Бдение” и др. Носител е на много награди за поезията си и за дейността си в областта на културата. Превежда поезия от български език. Автор е на над 30 книги с поезия, проза и публицистика, сред които стихосбирките „Пролази свет” (1976 г.), „То прошло” (1980 г.), „Европске промаје” (1984 г.), „Књига четворице” (1985 г.), „Мисал и земља” (1986 г.), „Досада” (1987 г.), „Сунчев друг” (1987 г.), „У лице веку” (1991 г.), „Слутње и спознаје” (1998 г.), „Знаци из тамнине” (1999 г.), „Рукопис који постоји” (2000 г.), „Време за игру” (2000 г.), „Радовање и играње” (2000 г.), „Откривање тајне” (2001 г.), „Златници на ливади” (2005 г.), „Врвина за небо” (2006 г.), „У глуво доба” (2006 г.), „Источно тројство” (2007 г.), „Стари и нови стихови” (2008 г.), „Знаци из тескобе” (2010 г.), „Ръкопис който сщчествува” (2011 г.), „Прође живот” (2012 г.), „Све је записано” (2014 г.) и др. Живее в селището Бучум в Сърбия.