„АЛЁША”
Владимир Яковлевич Тяптин (р. 1940 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
АЛЬОША
В България войник,
наш каменен Альоша,
над Пловдив с ведър лик
и с паметта ни мощна.
Безпаметно властта
да го сломи поиска:
„Той чужд е!” Но в калта
погром не й устиска.
Народът бе на пост
край него дни и нощи
и от позорна злост
опази там Альоша.
Фашизма как да спрем,
да не пълзи отново!
Войникът възвисен
реди слова сурови:
„Позор за тази власт,
която мъст вопий.
Страната ми е с вас,
да бъдем дружни ний!
Благодаря на тез
приятели безброй...”
Покой е, но и днес
войникът води бой
с фашизма в наште дни,
злокобен и злолик.
Европа, зло помни́!
Хвала и чест, войник!
Альоша! Богатир!
Бъди до нас, солдат!
За честните си мир,
за братя – верен брат.
Ти – мощен руски знак
на пост пред злост и мъст.
Родината ти пак
изправила е ръст.
* На 5 ноември 1957 г. във втория по големина град на България – Пловдив, на хълма Бунарджик („Хълм на освободителите”) по инициатива на гражданите е издигнат паметник на съветския войник-освободител. От 1989 до 1996 г. има три опита на градското ръководство да премахне паметника, но обществеността на града отменя тези решения.
Ударения
АЛЬОША
В Бълга́рия войни́к,
наш ка́менен Альо́ша,
над Пло́вдив с ве́дър ли́к
и с паметта́ ни мо́штна.
Безпа́метно властта́
да го сломи́ пои́ска:
„Той чу́жд е!” Но в калта́
погро́м не й усти́ска.
Наро́дът бе на по́ст
край не́го дни́ и но́шти
и от позо́рна зло́ст
опа́зи там Альо́ша.
Фаши́зма как да спре́м,
да не пълзи́ отно́во!
Войни́кът възвисе́н
реди́ слова́ суро́ви:
„Позо́р за та́зи вла́ст,
коя́то мъ́ст вопи́й.
Страна́та ми е с ва́с,
да бъ́дем дру́жни ни́й!
Благодаря́ на те́з
прия́тели безбро́й...”
Поко́й е, но и дне́с
войни́кът во́ди бо́й
с фаши́зма в на́ште дни́,
злоко́бен и злоли́к.
Евро́па, зло́ помни́!
Хвала́ и че́ст, войни́к!
Альо́ша! Богати́р!
Бъди́ до на́с, солда́т!
За че́стните си ми́р,
за бра́тя – ве́рен бра́т.
Ти – мо́штен ру́ски зна́к
на по́ст пред зло́ст и мъ́ст.
Роди́ната ти па́к
изпра́вила е ръ́ст.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Тяптин
АЛЁША
В Болгарии солдат,
Наш каменный Алёша,
На Пловдив бросил взгляд,
И память наша тоже.
Тревожит то, что власть
Его убрать хотела:
„Он – оккупант!” Но в грязь
Столкнуть всё ж не посмела:
Народ не дал столкнуть –
Дежурил дни и ночи.
Позорнейшая суть
Открыла людям очи:
Фашизм ожил опять,
Хоть и столкнуть не дали.
И говорит солдат,
Смотря сурово в дали:
„Позор властям, что мне
Пытались отомстить
И всей моей стране
За право в дружбе жить.
Спасибо всем, кто друг
Страны моей родной”.
Хоть тихо всё вокруг,
Солдат ведёт здесь бой
С фашизмом наших дней
Не только этих мест,
Но и Европы всей.
Хвала ему и честь!
Алёша! Молодец!
Держись, родной солдат!
С тобой огонь сердец
Всех тех, кому ты брат.
С тобой Россия вся
Поставила здесь пост.
Вся Родина твоя
Стоит здесь в полный рост.
* Во втором по величине городе Болгарии Пловдиве на холме Бунарджик („Холм Освободителей”) по инициативе горожан 5 ноября 1957 г. установлен памятник советскому солдату-освободителю. С 1889 по 1996 гг. были 3 попытки руководства города снести этот памятник, но общественность города добилась отмены этих решений.
http://www.stihi.ru/2016/02/03/12685
---------------
Руският поет, драматург и преводач Владимир Тяптин (Владимир Яковлевич Тяптин) е роден на 5 февруари 1940 г. в гр. Хабаровск. Завършва технологичния факултет при Ижевския институт по механика (1964 г.). Работи като инженер в Ижевския моторен завод. Професор е в секция култура и изкуство при Русийската академия по естествознание, чете лекции по теория и практика на поетичното изкуство и преводите в Удмуртския държавен университет. Член е на Русийския съюз на писателите. Превежда от английски, удмуртски, френски и италиански език, преводач е на сонетите на Шекспир. По стиховете му са написани над 200 песни. Автор е на над 40 стихосбирки, сред които „Зеркало” (1992 г.), „На пруду Ижевском” (1993 г.), „Город нашей любви” (1995 г.), „Вздымаются храмы в России” (1997 г.), „О роза дивная!” (1999 г.), „200 тостов о любви” (2003 г.), „Мы славим тебя, наш Ижевск” (2004 г.), „Верю в Россию” (2010 г.), „В битвах за Россию. От Рюрика до Берлина” (2011 г.), „Наш чудесный зоопарк” (2011 г.), „1812: Отечественная война” (2012 г.), „Александр Суворов” (2012 г.), „Курская битва” (2013 г.), „Людям земли удмуртской” (2013 г.), „Земле удмуртской” (2013 г.), „Путешествие по Хабаровскому краю” (2013 г.), „Путешествие по планете Земля” (2014 г.), „Путешествие по России” (2014 г.), „От Бреста до Берлина” (2016 г.), „Полёт над миром” (2016 г.), „Люблю тебя, Москва” (2016 г.) и др. Почетен гражданин на гр. Ижевск (2004 г.), заслужил деятел на културата на Удмуртска република. Живее в гр. Ижевск.