„ПОСЛУШАЙТЕ, ПРОШУ, ЧТО СТАРОМУ СЛУЧИЛОСЬ...”
Михаил Васильевич Ломоносов (1711-1765 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВИЙ ЧУЙТЕ, МОЛЯ, СТАРЕЦА КАКВО СПОХОДИ
Вий чуйте, моля, стареца какво споходи,
когато кротко тръгна да се поразходи.
Магаре яхнал, а синът му тръгнал пеш,
и след недълъг през поляната вървеж
разкритикували го разни минувачи:
„Ах, как се возиш ти, а малкият се влачи!”
Той слязъл, на сина си да поязди дал,
но само десетина крачки извървял,
а пак го обкръжили с насмешливи знаци,
съвети сяли: „Пълен е светът с глупаци.
Магарето двамина да обяздват те!”
И яхнали самара старец и дете.
Обаче, минали край само две-три къщи,
пазарът закрещял: „Добичето измъчваш!”
Тогава старецът, към своя дом завил,
учтиво на досадниците промълвил:
„Ако послушам хорската ви тъпа врява,
магарето на гръб да нося май ще трябва!”
Ударения
ВИЙ ЧУЙТЕ, МОЛЯ, СТАРЕЦА КАКВО СПОХОДИ
Вий чу́йте, мо́ля, ста́реца какво́ спохо́ди,
кога́то кро́тко тръ́гна да се поразхо́ди.
Мага́ре я́хнал, а синъ́т му тръ́гнал пе́ш,
и след недъ́лъг през поля́ната върве́ж
разкритику́вали го ра́зни минува́чи:
„Ах, ка́к се во́зиш ти́, а ма́лкият се вла́чи!”
Той сля́зъл, на сина́ си да поя́зди да́л,
но са́мо десети́на кра́чки извървя́л,
а па́к го обкръжи́ли с насмешли́ви зна́ци,
съве́ти ся́ли: „Пъ́лен е светъ́т с глупа́ци.
Мага́рето двами́на да обя́здват те́!”
И я́хнали сама́ра ста́рец и дете́.
Оба́че, ми́нали край са́мо две́-три къ́шти,
паза́рът закрештя́л: „Доби́чето измъ́чваш!”
Тога́ва ста́рецът, към сво́я до́м зави́л,
учти́во на доса́дниците промълви́л:
„Ако́ послу́шам хо́рската ви тъ́па вря́ва,
мага́рето на гръ́б да но́ся ма́й ште тря́бва!”
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Михаил Ломоносов
ПОСЛУШАЙТЕ, ПРОШУ, ЧТО СТАРОМУ СЛУЧИЛОСЬ...
Послушайте, прошу, что старому случилось,
Когда ему гулять за благо рассудилось.
Он ехал на осле, а следом парень шол;
И только лишь с горы они спустились в дол,
Прохожей осудил тотчас его на встрече:
„Ах, как ты малому даешь бресть толь далече?”
Старик сошол с осла и сына посадил,
И только лишь за ним десяток раз ступил,
То люди начали указывать перстами:
„Такими вот весь свет наполнен дураками:
Не можно ль на осле им ехать обоим?”
Старик к ребенку сел и едет вместе с ним.
Однако, чуть минул местечка половину,
Весь рынок закричал: „Что мучишь так скотину?”
Тогда старик осла домой поворотил
И, скуки не стерпя, себе проговорил:
„Как стану я смотреть на все людские речи,
То будет и осла взвалить к себе на плечи”.
1747 г.
---------------
Руският поет, художник, преводач, естествоизпитател и учен енциклопедист Михаил Ломоносов (Михаил Васильевич Ломоносов) е роден на 8/19 ноември 1711 г. в с. Мишанинска (сега с. Ломоносово), Архангелогородска губерния. Той е основоположник на съвременния руски литературен език, един от основоположниците на силаботоническото стихосложение. Завършва поетика, риторика и философия в Славяно-гръко-латинската академия в Москва (1734 г.), философия, математика и физика в Киево-Могилянската академия (1735 г.), древни и нови езици и словесност в Санктпетербургския държавен университет (1736 г.) и механика и теоретична химия в Марбургския университет в Германия (1739 г.), специализира ботаника, естествена история и минералогия (1741 г.). Сфери на научната му дейност: химия, физика, филология, естествознание, минералогия, история, металургия, оптика, астрономия, геология, генеалогия. Владее немски, френски и италиански език, изучава западноевропейската литература. Академик (1745 г.), професор по химия (1745 г.) и физика (1746 г.), колежски съветник (1757 г.). Основател е на Московския университет, ръководител е на Историческото събрание, Географския департамент, Академичната гимназия и Академичния университет (1758 г.). Действителен член на Императорската академия на науката и изкуствата (1757 г.), почетен член на Кралската академия на науките в Стокхолм (1760 г.), почетен член на Художествената академия (1763 г.), почетен член на Болонската академия на науките (1764 г.). Сред основните му трудове по красноречие, словесност, теория на стила и поетика са христоматиите „Краткое руководство к риторике” (1743 г.), „Риторика” (1748 г.), „Рассуждение о пользе книг церковных в российском языке” (1757 г.) и „Русская грамматика” (1764 г.). Пише стихове, поеми, трагедии, философски и сатирични оди, превежда творби на Хораций и Анакреон. Поезията му е наситена с натурфилософска научна и космична образност. Умира на 4/15 април 1765 г. в Санкт Петербург.