„НОСТАЛЬГИЯ”
Леонид Германович Фролов (1953-2019 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НОСТАЛГИЯ
Планетата потръпва от заслужена агония.
Прогрес докара хората до умопомрачение.
Когато бях с природата в единство и хармония,
разбирах земното си тук предназначение.
В живота трепетен бях лекомислен и объркан,
но, осъзнал безсмислието на безпътно ложе,
повярвах, че родът човешки е безсмъртен,
ако почитаме светите заповеди Божи.
От Бога получавахме закрила топла, бащината,
той щедро ни даряваше с несвършващи сърдечности.
И в хората човешкото, живецът тъй разрастваше се,
че радост бе за нас животът, щом венчан е с вечното.
Душата ми витаеше, душата бе нетленна.
Четях аз книга звездна сред небесна тишина.
Разбирах, че частичка съм от вечната вселена,
поезия на изгрева бе мойта светлина.
Побратимен със слънцето, с реката и тревите,
на волните простори аз бях равновелик:
да бъда степ, вълна да бъда можех сред вълните,
разбирах зверовете, знаех птичия език.
Но... Хората и дяволът интриги са раздули.
И аз, уви, и аз... Пленен от горделивост зла.
Каква облага имаме от Вавилонска кула?
Ний тъпо се крепим ни на небе, ни на земя.
Изгубен е ориентирът ни в света огромен.
От ценности съмнителни мастит пиедестал...
Аз летен дъжд бях, пролетен бях гръм чутовен,
но някак си в компютър бързо бях се озовал.
Израждахме се, сякаш вече друга сме порода.
Съдбовно се подлагаме на див експеримент!
Забравени са благодат, хармония с природа,
и тровят се душите ни с бездушен интернет.
Понякога с носталгия внезапна стенем ние
и лъч живителен от Божа светлина просветва...
Но веднага над нас връхлита адската стихия
и пак в агония се гърчи нашата планета.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Леонид Фролов
НОСТАЛЬГИЯ
Планета содрогается в заслуженной агонии.
Прогресс довёл людей до умопомрачения.
Когда я жил с природою в единстве и гармонии,
Я понимал своё земное назначение.
Жизнь принимая трепетно, бывал порою ветрен,
Но осознав бессмысленность шального бездорожья,
Поверил свято я, что род людской бессмертен,
Покуда человечество чтит заповеди божьи.
От Бога доставало всем тепла его отеческого,
Так щедро он одаривал безмерною сердечностью.
И было в людях столько простого, человеческого,
Что радость в нас вселяла жизнь, повенчанная с вечностью.
Душа парила весело, душа была нетленной.
Читал я книгу звёздную в небесной тишине.
Пока воспринимал себя частичкою Вселенной,
Поэзия рассвета была доступна мне.
Братался с солнцем я, рекою и травою,
Просторам неоглядным я был равновелик:
Мог степью быть, мог быть морской волною,
Зверей я понимал и птичий знал язык.
Но... Люди завели с коварным чёртом шашни.
И я, увы, и я... Пленён гордыней злой.
Какой нам будет прок от Вавилонской башни?
Мы тупо оказались между небом и землёй.
Ориентир утерян в мироздании огромном.
Из ценностей сомнительных воздвигли пьедестал...
Я летним был дождём, я был весенним громом,
Но как-то незаметно компьютером вдруг стал.
Мы вырождались, становясь иной породой.
Зачем нам уготован роковой эксперимент?
Забыты благодать, гармония с природой,
И отравляет души бездушный интернет.
Но иногда внезапная охватит ностальгия,
Согреет луч живительный божественного света...
И тут же адская обрушится стихия,
И снова задыхается в агонии планета.
http://www.stihi.ru/2017/05/05/5920
---------------
Руският поет, писател и драматург Леонид Фролов (Леонид Германович Фролов) е роден на 13 октомври 1953 г. в гр. Свободний, Хабаровския край. Завършва висшите литературни курсове към Литературния институт „Максим Горки”. Работил е като стругар в оръжеен завод, хамалин, портиер, горски пазач, сценичен работник в Малий театър, дърводелец, контрольор, възпитател в детска градина, секретар на Таруския районен комитет на комсомола и журналист в десетки вестници от Владикавказ до Гулистан и от Урал до Мурманск. Публикува поезия и проза в списания като „Звезда”, „Север”, „Простор”, „Русский переплёт”, „Октябрь” и др. Член е на Съюза на писателите на Русия. Автор е на стихосбирката „Я ранен печалью” (2008 г.), книгите с повести „Грузчики” (1982 г.), „Переходный возраст” (1987 г.), „Благодарность” и „Пиво от внука” (1989 г.), книгата с пиеси „Сюжеты” (2002 г.), комедията „В начале был грех” (2003 г.), драмата „Приговорённые к жизни” (2004 г.) и др. Умира на 10 юни 2019 г. в Москва.