Елена Жукова-Желенина - Симоне в день свадьбы...

Юлияна Великова
 
   Юлияне Доневой и её внучке Симоне

Мне кажется,   она ещё вчера
 Была с косичками и букву "р" не говорила.
 Как верный хвостик,  с раннего утра
 Шаг в шаг за мной по комнате ходила.

Сидела на скамеечке у ног
И,  сказку слушая,  смешно вздыхала,
Меня просила:  Прочитай стишок,
Тот самый,  что вчера мне обещала.

Бежала с куклой Цветкою* в руке
И этой кукле на ночь песню пела.
И вот стоит прелестная в фате...
Невеста!  Время быстро пролетело.

Симона,  так прошу с теплом души:
Лишь стань счастливой в жизни и любви!


Превод на български: Юлияна Донева

СИМОНА, В СВАТБЕНИЯ ДЕН

Струва ми се, като, да бе вчера,
беше с плитка, „р“ не изговаряше.
От утрото, като опашка вярна,
от стъпка в стъпка подир мен пристъпяше...

Седеше до нозете ми на пейката,
след приказката смешно тя въздишаше
и молеше ме: Прочети ми стих,
този, дето обеща ми вчера.

Търчеше с кукла Цветка във ръката
и в  нощта тя пееше й песен.
И ето стои в прелестна премяна…
Прелетяло времето. -  Невеста!

Симона, моля с топлина в душата:
Да си щастлива в любовта, в живота!