„АХ, РОДИНА, РОДИНА...”
Игорь Андреевич Чернухин (1930-2017 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
АХ, РОДИНО, РОДИНО
Родино, родино! Ах, степи и чуки...
Ти цяла си в болка, търпение, мъка.
Ти цяла си в мрачен селяшки покров,
ти цяла в печал си и в първа любов.
А щастие, радост – нима са ни чужди?
Нима саможертвата ни е ненужна?
Не е ли тях руската кръв приласкала –
кръвта на момчета червени и бяли?
За руското щастие в Сталинград ля се
войнишка кръв, флаг за родина прекрасна,
за Боже добро и спасена любов
причастие взехме по пътя суров.
Но щастие, радост... – къде са и колко,
пред нас са, мираж са, сърдечна са болка.
...Родино, родино – ах, храм и покров,
без щастие можеш, но не без любов.
Ударения
АХ, РОДИНО, РОДИНО
Роди́но, роди́но! Ах, сте́пи и чу́ки...
Ти ця́ла си в бо́лка, търпе́ние, мъ́ка.
Ти ця́ла си в мра́чен селя́шки покро́в,
ти ця́ла в печа́л си и в пъ́рва любо́в.
А шта́стие, ра́дост – нима́ са ни чу́жди?
Нима́ саможе́ртвата ни е нену́жна?
Не е́ ли тях ру́ската кръ́в приласка́ла –
кръвта́ на момче́та черве́ни и бя́ли?
За ру́ското шта́стие в Ста́линград ля́ се
войни́шка кръв, фла́г за роди́на прекра́сна,
за Бо́же добро́ и спасе́на любо́в
прича́стие взе́хме по пъ́тя суро́в.
Но шта́стие, ра́дост... – къде́ са и ко́лко,
пред на́с са, мира́ж са, сърде́чна са бо́лка.
...Роди́но, роди́но – ах, хра́м и покро́в,
без шта́стие мо́жеш, но не́ без любо́в.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Игорь Чернухин
АХ, РОДИНА, РОДИНА...
Ах, Родина, Родина! – Степи да горы...
Ты вся из страданий, терпенья и горя.
Ты вся из угрюмой крестьянской крови,
Ты вся из печали, из первой любви.
А счастье, а радость нам что же – чужие?
Неужто зря жизни за них положили?
Неужто их русская кровь не пригрела –
Кровь мальчиков красных, кровь мальчиков белых?
За русское счастье лилась в Сталинграде
Солдатская кровь ради Родины, ради
Спасенной любви и Господня добра,
К которым мы все причастились вчера.
Но счастье, но радость... пока что не боле,
Чем даль да мираж, да сердечные боли,
... Ах, Родина, Родина – храм на крови,
Где можно без счастья, нельзя без любви.
2008 г.
---------------
Руският поет и писател Игор Чернухин (Игорь Андреевич Чернухин) е роден на 8 февруари 1930 г. в с. Томаровка, Белгородска област. Първите си стихотворения пише през 1941 г. През 1948 г. става студент в Харковския юридически институт, но през 1950 г. е осъден по политически мотиви и е затворен в джезказганските лагери на Гулаг в Казахстан. През 1956 г. е освободен и реабилитиран. Първите му публикувани стихове са във в. „Белгородская правда” през 1957 г. Публикува поезия във вестници, списания, алманаси и сборници като „Новый мир”, „Наш современник”, „Юность”, „Молодая гвардия”, „Светоч”, „Москва”, „Славянин”, „Роман-журнал XXI век”, „Подъём”, „Звонница”, „Литературная Россия”, „Литературная газета” и др. Завършва Литературния институт „Максим Горки” (1967 г.). Член е на Съюза на писателите на СССР (1964 г.), основател (1964 г.) и отговорен секретар (1970-1972 г., 1980-1987 г.) на белгородския областен отдел на Съюза на писателите на РСФСР. От 1975 до 1990 г. ръководи литературното студио „Современник”. Заслужил деятел на културата на Руската федерация. Автор е на над 20 стихосбирки, сред които „Лицом к свету” (1960 г.), „Верность” (1963 г.), „Горизонт” (1965 г.), „Признание” (1968 г.), „Берег памяти” (1976 г.), „Дни” (1978 г.), „Тёплый снег” (1982 г.), „Поющая ветка” (1987 г.), „Трава под снегом” (1990 г.), „Бел-город” (1992 г.), „Полнолуние” (1994 г.), „Поздний дождь” (1994 г.), „Земное время” (1999 г.), „Третье поле” (2003 г.), „Мозаика века” (2003 г.), „Стихотворения, баллады, поэмы” (2003 г.), „Проверка. Застыли курсантские роты” (2005 г.), „Город надежды” (2006 г.), „Долина” (2009 г.), „Запах огня” (2014 г.), книгата с мемоарна проза „Между прошлым и будущим” (1912 г.) и др. Умира на 28 април 2017 г. в Белгород.