Сергей Морозов Всё дальше день и час Далечен ден и

Красимир Георгиев
„ВСЁ ДАЛЬШЕ ДЕНЬ И ЧАС...”
Сергей Петрович Морозов (1946-1985 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ДАЛЕЧЕН ДЕН И ЧАС
 
Далечен ден и час,
когато те видях.
В стоцветна суета запомнена разлъка.
Ако в студено-синя светлина не бях,
ако не бе гласът и взорът, пълен с мъка,
че времето е лек,
аз нямаше да знам,
и продължил,
към дребно щастие подтикван,
не трепнал бих сега,
видял в тълпата там
вталения жакет,
чадъра кафеникав.


Ударения
ДАЛЕЧЕН ДЕН И ЧАС
 
Дале́чен де́н и ча́с, кога́то те видя́х.
В стоцве́тна суета́ запо́мнена разлъ́ка.
Ако́ в студе́но-си́ня светлина́ не бя́х,
ако́ не бе́ гласъ́т и взо́рът, пъ́лен с мъ́ка,
че вре́мето е ле́к, аз ня́маше да зна́м,
и продължи́л, към дре́бно шта́стие подти́кван,
не тре́пнал бих сега́, видя́л в тълпа́та та́м
втале́ния жаке́т, чадъ́ра кафени́кав.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Сергей Морозов
ВСЁ ДАЛЬШЕ ДЕНЬ И ЧАС...

Всё дальше день и час,
где виделся с тобой. 
Стоцветной суетой усвоена разлука. 
И если бы не свет холодно-голубой,
не голос, не глаза и в них родная мука,
я знал бы до сих пор:
меня дела спасут –
и вправду был счастлив
предельно малой мерой,
не вздрогнул бы сейчас, не ждал,
как назовут
приталенный жакет
и зонтик тёмно-серый.

               1970 г.




---------------
Руският поет Сергей Морозов (Сергей Петрович Морозов) е роден на 30 ноември 1946 г. в Москва. Завършва Московския педагогически институт (1970 г.). Пише стихове от 1962 г., като младеж посещава литературния кръжок към Дома на пионерите, творческите занимания на литературни групи като СМОГ, „Зелёный огонёк”, „Магистраль”, семинарите на Арсений Тарковски и Давид Самойлов и др. Работи в милицията в гр. Норилск, като експедитор в организацията за разпространение на периодични издания „Союзпечать” в Москва, екскурзовод в музея на Лев Толстой и др. Събира творчеството си в 7 ръкописни тетрадки-сборници: „Окно”, „Вторая страница”, „Лицо”, „Голос”, „Открытый слог”, „Злоба дня” и „Зерно”. Единствените му публикувани приживе стихотворения са в сп. „Студенческий меридиан”, сп. „Грани” и самиздатските алманаси „Час поэзии” и „Сфинксы”. След смъртта му негови творби излизат в списанията „Смена”, „Огонёк”, „Дружба народов”, „Знамя”, „Новый Мир”, „Волга” и др. Няма издадена стихосбирка, след смъртта му също не е издавана книга с негови стихове. Самоубива се на 31 август 1985 г. в Москва.