Александр Иванов Экологический этюд Екологичен етю

Красимир Георгиев
„ЭКОЛОГИЧЕСКИЙ ЭТЮД”
Александр Александрович Иванов (1936-1996 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЕКОЛОГИЧЕН ЕТЮД

                „Повява нещо непонятно
                на вкус, на мирис и цвят блед,
                облъхва нещо необятно:
                излезе на брега поет.”
                (Евгени Кулкин)

С първосъздадена омая
дерзае славей горски стих.
Природата на рай ухае,
благоухае, казал бих.

Накратко, аромат приятен,
ала внезапно – шок и ад.
Възникна мирис непонятен,
непоносима странна смрад.

Изобщо откъде заброди,
не беше пасло стадо там...
Горката майчица-природа
дъха осмисли в своя храм.

Защо изчезна райска свежест,
помръкна благият просвет...
Сред храстите, природа гледащ,
замислено клечи поет!


Ударения
ЕКОЛОГИЧЕН ЕТЮД

                „Повя́ва не́што непоня́тно
                на вку́с, на ми́рис и цвят бле́д,
                облъ́хва не́што необя́тно:
                изле́зе на брега́ пое́т.”
                (Евгени Кулкин)

С първосъзда́дена ома́я
дерза́е сла́вей го́рски сти́х.
Приро́дата на ра́й уха́е,
благоуха́е, ка́зал би́х.

Накра́тко, арома́т прия́тен,
ала́ внеза́пно – шо́к и а́д.
Възни́кна ми́рис непоня́тен,
непоноси́ма стра́нна смра́д.

Изо́бшто откъде́ забро́ди,
не бе́ше па́сло ста́до та́м...
Горка́та ма́йчица-приро́да
дъха́ осми́сли в сво́я хра́м.

Зашто́ изче́зна ра́йска све́жест,
помръ́кна бла́гият просве́т...
Сред хра́стите, приро́да гле́дашт,
зами́слено клечи́ пое́т!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Александр Иванов
ЭКОЛОГИЧЕСКИЙ ЭТЮД

                „Пахнуло чем-то непонятным
                На вкус, на запах и на цвет,
                Пахнуло чем-то необъятным:
                И вышел на берег поэт.”
                (Евгений Кулькин)

В природе было первозданно,
В дубраве соловей дерзал.
Природа пахла несказанно,
Благоухала, я б сказал.

Короче, запах был приятный,
Но наступил внезапно шок.
Возник какой-то непонятный,
Какой-то странный запашок.

Вообще-то неоткуда вроде,
И стадо вроде не прошло...
Но бедной матушке-природе
Понятно, что произошло.

И отчего не стало рая,
Померк как будто белый свет...
В кустах, природу обзирая,
Сидел задумчивый поэт!




---------------
Руският поет и публицист Александър Иванов (Александр Александрович Иванов) е роден на 9 декември 1936 г. в Москва. Завършва факултета по рисуване и живопис при Московския педагогически институт (1960 г.). Работи като преподавател по живопис и учител по геометрия. От 1962 г. публикува активно в литературни издания стихотворни пародии, памфлети, епиграми и фейлетони. Изявява се със свои творби на естрадни спектакли, участва като актьор във филмите „Тайна железной двери” (1970 г.), „Прохиндиада, или Бег на месте” (1984 г.) и „Две стрелы. Детектив каменного века” (1989 г.). Активно сътрудничи на в. „Литературная газета”. Член е на Съюза на писателите на СССР (1970 г.). Води телевизионното предаване „Вокруг смеха” (1982-1991 г.), основава театралното студио УЮТ (Универсальный Юмористический Театр Александра Иванова). Автор е на книгите с пародии и епиграми „Любовь и горчица” (1968 г.), „О двух концах” (1969 г.), „Смеясь и плача” (1970 г.), „Не своим голосом” (1972 г.), „Откуда что” (1975 г.), „Красная Пашечка и другие” (1977 г.), „Пегас – не роскошь” (1979 г.), „С Пушкиным на дружеской ноге” (1981 г.), „Плоды вдохновения” (1983 г.), „Избранное у других” (1985 г.) и „Слово – не дело” (1988 г.). Умира на 13 юни 1996 г. в Москва.