„ВЫКЛЮЧИ РАДИО...”
Михаил Александрович Дидусенко (1951-2003 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СПРИ ТОВА РАДИО
Спри това радио. Заради мен.
В тази родителска съботна леност
вести от ангел на Съдния ден
ще ни объркат до смъртно потене.
Всичко предсказа Йоан Богослов.
Ти се огледай. Разбираш, че в свят на
сринати вече основи, сред ров –
само от трън та на глог са нещата.
Тъй че да стигнем до свойто легло,
неразличаващи вечер и сутрин.
Що ни е вчера какво е било,
щом ни е ясно какво ще е утре.
Ударения
СПРИ ТОВА РАДИО
Спри́ това́ ра́дио. Заради́ ме́н.
В та́зи роди́телска съ́ботна ле́ност
ве́сти от а́нгел на Съ́дния де́н
ште ни объ́ркат до смъ́ртно поте́не.
Вси́чко предска́за Йоа́н Богосло́в.
Ти се огле́дай. Разби́раш, че в свя́т на
сри́нати ве́че осно́ви, сред ро́в –
са́мо от тръ́н та на гло́г са нешта́та.
Тъй че да сти́гнем до сво́йто легло́,
неразлича́вашти ве́чер и су́трин.
Што́ ни е вче́ра какво́ е било́,
што́м ни е я́сно какво́ ште е у́тре.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Михаил Дидусенко
ВЫКЛЮЧИ РАДИО...
Выключи радио. Ради меня.
В эту родительскую субботу
новости ангела Судного дня
нас заморочат до смертного поту.
Всё предсказал Иоанн Богослов.
Ты оглядись. Понимаешь, отныне
в мире других не осталось основ –
только из пламени, только в полымя.
Так что давай коротать вечера,
не различая, где ужин, где завтрак.
Что нам с того, что случилось вчера,
если мы знаем, что сбудется завтра.
1999 г.
---------------
Руският поет Михаил Дидусенко (Михаил Александрович Дидусенко) е роден през 1951 г. в гр. Вилнюс. Учи във Вилнюския педагогически институт. Работи като електротехник, пазач и журналист, редактор е на литовския в. „Комьяунимо тиеса”. Първите му поетични публикации в републиканския печат са от 1973 г. Изявява се на самодейната театрална сцена. Публикува стихове в списания и сборници като „Знамя” и „Молодой Ленинград”. Води конфликтен скитнически живот. Автор е на стихосбирките „Междуречье” (1988 г.), „Наш двор” (1989 г.) и „Полоса отчуждения” (2004 г.). Умира на 26 октомври 2003 г. в селището Расторгуево, Московска област. Най-пълно творчеството му е обхванато в посмъртното издание „Из нищенской руды” (2006 г.).