„И НЕБОМ МНЕ ДАРОВАННЫЙ ЯЗЫК”
Евгений Александрович Антошкин (1937-2011 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЕЗИКЪТ, ПОДАРЕН МИ ОТ НЕБЕТО
Не слънцето, изгряващо от изток,
не баене на дневна суета,
откриваше ми Блок и Пушкин ниска
къщурка руска зими и лета.
Не столичните гласове безлици,
а в ранен час на паметна роса
денят се озвучава пак от птици,
на моята земя са те гласа.
Живеят в свода на небесен сборник.
Било е тъй, ще бъде тъй това –
словесна сплав на Кирил и Методий,
сред необятен Млечен път слова.
Реч жива – на приятели и близки.
От небесата подарен език,
във всичко живо въплътен и искан:
в молитви майчини и в птичи вик.
Когато аз живота си прелиствам,
да търся там заветен ред красив,
синовно коленопреклонно ниско
прекланям се към извора му жив.
Той земна същност е. Привет към мене,
в съдбовно откровение излят,
от руска къщичка благословен е
на таз земя, сред белия ни свят.
Ударения
ЕЗИКЪТ, ПОДАРЕН МИ ОТ НЕБЕТО
Не слъ́нцето, изгря́вашто от и́зток,
не ба́ене на дне́вна суета́,
откри́ваше ми Бло́к и Пу́шкин ни́ска
къшту́рка ру́ска зи́ми и лета́.
Не сто́личните гласове́ безли́ци,
а в ра́нен час на па́метна роса́
деня́т се озвуча́ва пак от пти́ци,
на мо́ята земя́ са те́ гласа́.
Живе́ят в сво́да на небе́сен сбо́рник.
Било́ е тъ́й, ште бъ́де тъ́й това́ –
слове́сна сплав на Ки́рил и Мето́дий,
сред необя́тен Мле́чен път слова́.
Реч жи́ва – на прия́тели и бли́зки.
От небеса́та подаре́н ези́к,
във вси́чко жи́во въплъте́н и и́скан:
в моли́тви ма́йчини и в пти́чи ви́к.
Кога́то аз живо́та си прели́ствам,
да тъ́рся там заве́тен ре́д краси́в,
сино́вно коленопрекло́нно ни́ско
прекла́ням се към и́звора му жи́в.
Той зе́мна съ́штност е. Приве́т към ме́не,
в съдбо́вно открове́ние изля́т,
от ру́ска къ́штичка благослове́н е
на та́з земя́, сред бе́лия ни свя́т.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Евгений Антошкин
И НЕБОМ МНЕ ДАРОВАННЫЙ ЯЗЫК
Не солнце, появлялось что с востока,
Не суеты дневная ворожба,
Мне открывала Пушкина и Блока
Приземистая русская изба.
Не голоса пустые из столицы,
А в ранний час, когда лежит роса,
Начало дня озвучивали птицы,
Моей земли живые голоса.
Они живут во всём словесном своде.
И это было, это будет так,
Как сплав единых слов – Кирилл, Мефодий,
Как Млечный Путь, похожий на большак.
Живая речь, – друзей и близких лица.
И, небом мне дарованный язык,
Во всё живое чтобы воплотиться:
В молитву матери и в птичий крик.
Когда я жизнь свою по дням листаю,
Заветную когда ищу строку,
Коленопреклонённо припадаю
К нему, словно к живому роднику.
Он – суть земли. Он и меня приветил
Случайным откровением судьбы,
На этой на земле, на белом свете,
У русской у приземистой избы.
---------------
Руският поет и писател Евгений Антошкин (Евгений Александрович Антошкин) е роден на 1 февруари 1937 г. в гр. Раменское, Московска област. Участва в занятия на литературните обединения към Двореца на културата и районния в. „Авангард”, където са първите му публикации на стихове и разкази. Завършва Литературния институт „Максим Горки”. Дълги години работи в сп. „Огонёк”. Член е на Съюза на писателите на Русия. Съосновател е на литературното обединение „Раменские зори”. Автор е на над 30 стихосбирки, сред които „Огниво” (1965 г.), „Голубая береста” (1969 г.), „Утренний колокол” (1972 г.), „Свет зарницы” (1973 г.), „Солнцестояние” (1976 г.), „Земная красота” (1976 г.), „Пригород” (1977 г.), „Моя земля” (1978 г.), „Возвращаются подснежники” (1979 г.), „Родник” (1980 г.), „Небо августа” (1981 г.), „Избранное” (1984 г.), „Руки матери” (1985 г.), „Доброта” (1985 г.), „Вечерние звезды” (1986 г.), „Жемчужина” (1986 г.), „Зимние птицы” (1987 г.), „Золотая ладья” (1998 г.), „Свиток” (2006 г.) и др. Умира на 1 август 2011 г. в Москва.