„ПУСКАЙ ПЕЧАЛЬНЫЙ ЭТОТ ВЕК...”
Анатолий Евгеньевич Величковский (1901-1981 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
МАКАР ЧЕ ТОЗИ ТЪЖЕН ВЕК
Макар че този тъжен век
наука слага пред изкуство
и претендира, че човек
е връх на битието пусто,
ти провери: бита им виж
и сенките им, хаос сяли;
човекът – ще се увериш –
не е най-висшето стъпало.
Ударения
МАКАР ЧЕ ТОЗИ ТЪЖЕН ВЕК
Мака́р че то́зи тъ́жен ве́к
нау́ка сла́га пред изку́ство
и претенди́ра, че чове́к
е връ́х на битие́то пу́сто,
ти провери́: бита́ им ви́ж
и се́нките им, ха́ос ся́ли;
чове́кът – ште се увери́ш –
не е́ най-ви́сшето стъпа́ло.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Анатолий Величковский
ПУСКАЙ ПЕЧАЛЬНЫЙ ЭТОТ ВЕК...
Пускай печальный этот век
Науку предпочел искусству
И выдумал, что человек –
Граница, за которой пусто.
Но ты проверь: всмотрись в их быт,
В их беспорядочные тени,
И ты поймешь – не может быть,
Чтоб выше не было ступени.
1966 г.
---------------
Руският поет и писател Анатоли Величковски (Анатолий Евгеньевич Величковский) е роден на 1/14 декември 1901 г. във Варшава. През детството и юношеството си живее в гр. Елисаветград (сега Кировоград) в Украйна. През 1919 г. е доброволец в Бялата армия, през 1920 г. емигрира в Полша, а от 1921 г. живее във Франция. Работи като общ работник в металургичен завод в Кан, шофьор на такси в Лион и служител в заводите „Рено” в Париж. Първите му отпечатани стихове са в сборника на Обединените млади деятели на руските изкуства и наука в Париж. Публикува поезия в списания и антологии като „Новый журнал”, „Эстафета”, „Возрождение”, „Русская мысль”, „Содружество” и др. В Русия поезията му става известна чак в средата на 90-те години. Автор е на стихосбирките „Лицом к лицу” (1952 г.), „С бору по сосенке” (1974 г.), „О постороннем” (1979 г.), „Нерукотворный свет” (1981 г.) и на сатиричния роман „Богатый” (1972 г.). Умира на 2 януари 1981 г. в Париж.