„МОЙ СИН УСНУЛ...”
Григорий Петрович Калюжный (р. 1947 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СИНЪТ МИ СПИ
Синът ми спи, заспа над него мама,
ливада цветна да заспи успя,
потъна в сън световната ни драма.
Защо ли аз не мога да заспя?
Родил съм се с характер неспокоен
и нямам сили да го променя.
Понякога като камбана той е,
оглася и за мъртвите деня.
Хлапащина без брод ми е позната.
Всеобщ е счетоводният разчет,
прелива всичко в данъци, заплати,
изглежда при пазарните захвати
дори и Волга в нечий джоб тече.
Ударения
СИНЪТ МИ СПИ
Синъ́т ми спи́, заспа́ над не́го ма́ма,
лива́да цве́тна да заспи́ успя́,
потъ́на в съ́н свето́вната ни дра́ма.
Зашто́ ли а́з не мо́га да заспя́?
Роди́л съм се с хара́ктер неспоко́ен
и ня́мам си́ли да го променя́.
Поня́кога като́ камба́на то́й е,
огла́ся и за мъ́ртвите деня́.
Хлапа́штина без бро́д ми е позна́та.
Всео́бшт е счетово́дният разче́т,
прели́ва вси́чко в да́нъци, запла́ти,
изгле́жда при паза́рните захва́ти
дори́ и Во́лга в не́чий джо́б тече́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Григорий Калюжный
МОЙ СИН УСНУЛ...
Мой сын уснул, над ним уснула мама,
Цветы закрыли глазки на лугу,
В сон погрузилась мировая драма.
Зачем же я забыться не могу?
Достался мне характер беспокойный,
И я его не в силах изменить.
Он мнит себя порою колокольней,
Что может и усопших разбудить.
Мальчишество мне свойственно некстати.
Кругом царит бухгалтерский расчет,
Все сводится к налогам и зарплате,
И чудится, что в рыночном захвате
И Волга в чей-то кошелек течет.
2001 г.
---------------
Руският поет, писател и публицист Григори Калюжни (Григорий Петрович Калюжный) е роден на 17 януари 1947 г. в гр. Макеевка, Донецка област. Завършва Кировградската авиационна школа. Работил е като щурман в гражданската авиация. Основател, издател и редактор е на поредицата „Энциклопедии сёл и деревень”. Член е на Съюза на писателите на СССР (1985 г.), секретар е на Съюза на писателите на Русия. Автор е на стихосбирките „Разбег” (1982 г.), „Грозы” (1982 г.), „На встречных курсах” (1986 г.), „Зона ожидания” (1989 г.), „Открой поэта” (1991 г.), „Слово не дается без любви” (2013 г.) и на книгата „Жизнь Григория Фёдоровича Морозова”. Живее в Москва.