Дмитрий Кимельфельд Случай на прогулке Случай на р

Красимир Георгиев
„СЛУЧАЙ НА ПРОГУЛКЕ”
Дмитрий Исаакович Кимельфельд (р. 1950 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


СЛУЧАЙ НА РАЗХОДКА
                Басня за научни работници, младша възраст
               
Един ден сър Исак Нютон и лейди Пикадили,
наметнали на гръб балтони, в парка закръжили.
Поаленяваха листата на септември в танца
и спряха в гъстата трева под ябълка британците.

Нютон бил влюбен до уши, перуката си килнал,
аристократката решил с длан мъдра да помилва.
А лейди: „Ой-ей-ей! Исак, герой сте вий за мене.
Целувка ще ви дам, но чак когато се оженим!”

От страсти сърът би забравил всичко на земята.
Късметът гения спасил – извил се силен вятър.
Би тлял в семейното небе върхът на Албиона,
таз ябълка ако не бе – хоп, чукнала Нютона.

От удар страшен поразен, Нютон бил ням и бледен.
Не подкрепил с любовна лен коварничката лейди.
Тя скрила се, а сър Нютон съвзел се постепенно.
И след това открил в закон притеглянето земно.

Поуката: „Не бързай ти в любовен гьол да газиш.
От хищни женски празноти природата ни пази.
И ако дама те рани и нежно те притисне,
ти ябълка си похапни и за Нютон спомни си!”


Ударения
СЛУЧАЙ НА РАЗХОДКА

Еди́н ден съ́р Иса́к Нюто́н и ле́йди Пикади́ли,
наме́тнали на гръ́б балто́ни, в па́рка закръжи́ли.
Поаленя́ваха листа́та на септе́мври в та́нца
и спря́ха в гъ́стата трева́ под я́бълка брита́нците.

Нюто́н бил влю́бен до уши́, перу́ката си ки́лнал,
аристокра́тката реши́л с длан мъ́дра да поми́лва.
А ле́йди: „О́й-ей-ей! Иса́к, геро́й сте ви́й за ме́не.
Целу́вка ште ви да́м, но ча́к кога́то се оже́ним!”

От стра́сти съ́рът би забра́вил вси́чко на земя́та.
Късме́тът ге́ния спаси́л – изви́л се си́лен вя́тър.
Би тля́л в семе́йното небе́ върхъ́т на Албио́на,
таз я́бълка ако не бе́ – хоп, чу́кнала Нюто́на.

От у́дар стра́шен поразе́н, Нюто́н бил ня́м и бле́ден.
Не подкрепи́л с любо́вна ле́н кова́рничката ле́йди.
Тя скри́ла се, а съ́р Нюто́н съвзе́л се постепе́нно.
И след това́ откри́л в зако́н прите́глянето зе́мно.

Поу́ката: „Не бъ́рзай ти́ в любо́вен гьо́л да га́зиш.
От хи́штни же́нски празноти́ приро́дата ни па́зи.
И ако да́ма те рани́ и не́жно те прити́сне,
ти я́бълка си похапни́ и за Нюто́н спомни́ си!”

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Дмитрий Кимельфельд
СЛУЧАЙ НА ПРОГУЛКЕ
                Басня для научных сотрудников младшего возраста
               
Однажды сэр Исаак Ньютон и леди Пиккадильи,
Накинув на плечи пальто, по саду проходили.
Уже листвы краснела медь, сентябрь кружился в танце,   
И вздумали на травку сесть под яблонькой британцы.

Ньютон был по уши влюблен и, сняв парик крахмальный,
Аристократку обнял он рукою гениальной.
Сказала леди: „Ой-ей-ей! Вы настоящий витязь.
Я подарю Вам поцелуй, но Вы сперва женитесь”.

От страсти сэр наверняка забыл бы все на свете.
Но тут на счастье Исаака случился жуткий ветер.
В семейной праздности погиб бы гений Альбиона,
Когда бы яблочко – гип-гип! – не стукнуло Ньютона.

Ударом страшным поражен, Ньютон был нем и бледен.
Но так и не признался он в любви коварной леди.
Она ушла, а сэр Ньютон остался без движенья.
Зато потом открыл закон земного притяженья.

Мораль: „Не торопись, мой друг, в делах такого рода.
От заграбастых женских рук спасает нас природа.
И если дама, чуя брешь, тебя обнимет томно,
Ты сразу яблочко поешь и вспомни про Ньютона!”

               * К спектаклю „Актёр”.




---------------
Руският поет и бард Дмитрий Кимелфелд (Дмитрий Исаакович Кимельфельд) е роден на 1 юли 1950 г. в Киев. Завършва Киевския държавен педагогически институт за чуждестранни езици (1972 г.), московските курсове за драматурзи и курсовете за артисти при Хабаровския институт по култура. Работи в Театъра за драма и комедия в Киев, преподава английски и френски език, от 1980 до 1990 г. е журналист в украинското радио и телевизия. Съосновател е на първия киевски клуб за бардовски песни „Костёр”. Свири на 6-струнна китара, солист е в ансамбли и групи като „Фрейлехс”, „Овир” и др., лауреат е на много фестивали на авторската песен. През 1990 г. емигрира в Израел. Член е на Съюза на драматурзите на СССР, на Съюза на журналистите (до 1990 г.) и на йерусалимския клуб „Шляпа”, ръководител е на Руски културен център и зам.-председател на Съюза на рускоезичните творци в Израел. Автор е на няколко диска с авторски песни и на стихосбирките „В те времена” (1997 г.) и „Стены времени” (2003 г.). Професионален гид, естраден артист и телевизионен водещ. Живее в гр. Йерусалим.