„В БЕСПАМЯТСТВЕ НЕБЕСНЫЙ СВОД НАД НАМИ...”
Владимир/Вальдемар Васильевич Гиппиус (1876-1941 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
В НЕСВЯСТ НЕБЕСЕН СВОД НАД НАС СЕ МЯТА
В несвяст небесен свод над нас се мята,
в несвяст край нас простряна е земя,
безпаметно са проснати житата
и семена в пияните поля...
Лъчи и мрак измъчват дни и нощи,
и смърт, и сън – мираж е моят свят –
и само в теб, с последен усет още,
в кръвта ти звездни светлини струят!
Ударения
В НЕСВЯСТ НЕБЕСЕН СВОД НАД НАС СЕ МЯТА
В несвя́ст небе́сен сво́д над на́с се мя́та,
в несвя́ст край на́с простря́на е земя́,
безпа́метно са про́снати жита́та
и семена́ в пия́ните поля́...
Лъчи́ и мра́к измъ́чват дни́ и но́шти,
и смъ́рт, и съ́н – мира́ж е мо́ят свя́т –
и са́мо в те́б, с после́ден у́сет о́ште,
в кръвта́ ти зве́здни светлини́ струя́т!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Гиппиус
В БЕСПАМЯТСТВЕ НЕБЕСНЫЙ СВОД НАД НАМИ...
В беспамятстве небесный свод над нами,
В беспамятстве простертая земля,
В беспамятстве раскинулись – хлебами
И семенами пьяные поля...
Ночей и дней, лучей и тьмы томленье,
И смерть, и сон – всё сны, всё сны мои, –
И ты одна в последнем ощущенье,
И звездный свет, весь свет – в твоей крови!
1914 г.
---------------
Руският поет и литературовед Владимир Гиппиус (Владимир/Вальдемар Васильевич Гиппиус) е роден на 15/27 юли 1876 г. в гр. Химки, Московска област. Брат е на поета Василий Гиппиус и родственик на поетесата Зинаида Гиппиус. Завършва историко-филологическия факултет при Петербургския университет. Печата поезия в издания като „Северные цветы”, „Речь”, „Альманах муз” и др. Публикува обзорни статии с литературоведски и историко-литературен характер, в които ратува за приемственост в културното развитие на Русия. Преподава словесност в няколко училища и гимназии, сред учениците му са Осип Манделщам и Владимир Набоков. Представител е на литературното направление символизъм. Автор е на стихосбирките „Песни” (1897 г.), „Возвращение” (1912 г., под псевдонима Вл. Бестужев), „Ночь в звёздах” (1915 г., под псевдонима Вл. Нелединский), „Томление духа” (1916 г.), на поемата „Влюблённость” (1916 г.) и др. Умира от глад на 5 ноември 1941 г. при обсадата на Ленинград.