„КАКАЯ СИЛА В СТРАСТИ СКРЫТА...”
Вера Ивановна Рудич (1872-1942 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КАКВА В СТРАСТТА Е СИЛА СКРИТА
Каква в страстта е сила скрита!
Как жадно търси свойта твърд!
Отдавна е под кръст зарита,
в живот, обречена на смърт,
а ето – ръкостиска силно
и пламенно... Слова шепти...
Дори и в гроб, в тъма могилна
е още жива... И трепти!
Ударения
КАКВА В СТРАСТТА Е СИЛА СКРИТА
Каква́ в страстта́ е си́ла скри́та!
Как жа́дно тъ́рси сво́йта твъ́рд!
Отда́вна е под кръ́ст зари́та,
в живо́т, обре́чена на смъ́рт,
а е́то – ръкости́ска си́лно
и пла́менно... Слова́ шепти́...
Дори́ и в гро́б, в тъма́ моги́лна
е о́ште жи́ва... И трепти́!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Вера Рудич
КАКАЯ СИЛА В СТРАСТИ СКРЫТА...
Какая сила в страсти скрыта!
Как жадно к жизни льнет она!
Давно под крест она зарыта,
На смерть давно обречена,
А вот – руки горячей, сильной,
Пожатье... Тихие слова...
И там, в земле, во тьме могильной
Еще дрожит... еще жива!
---------------
Руската поетеса, писателка и преводачка Вера Рудич (Вера Ивановна Рудич) е родена през 1872 г. в Петербург. Завършва гимназия и школа за милосърдни сестри. Публикува поезия от 1894 г. Работи като словослагател в печатница и коректор във в. „Новое время”. Член е на литературния кръг „Пятницы К. Случевского”. Носителка е на Пушкинска награда за поезия на Академията на науките (1908 г.). След 1917 г. се оттегля от литературата и живее в родова ферма в местността Волиния в северозападна Украйна. През 1933 г. е заточена за три години. Авторка е на стихосбирките „Стихотворения” (1902 г.), „Новые стихотворения” (1908 г.), „В осенний полдень” (1910 г.), „Четвёртый сборник стихов” (1912 г.), „Пятый сборник стихов” (1914 г.) и на автобиографината повест „Ступени” (1913 г.). Умира по време на блокадата на Ленинград през 1942 г. Нейни стихове са включени в антологията „Сто поэтесс Серебряного века”.