Окно - киноэкран

Елена Жукова-Желенина
  Перевод стихотворения замечательной болгарской поэтессы Юлияны Доневой  "Прозорец - киноекран"



Я наблюдаю жизнь сквозь старомодный тюль.
   Мне через занавес мир кажется милее...
Темнеет чуть небесная лазурь...
   Как облака пушисто полетели!

Моё прекрасно деревенское окно
    В своей похожести на кинофильм душевный.
И я смотрю в окошко,   как в кино,
    Где фрагментарно вижу часть вселенной.

Вот паучок спустился на карниз,
    Он в путь спешит для новых дальних странствий.
Весна прошла и лето скрылось вмиг...
     Как осень нынче царствует всевластно!

Я думаю:  Прискорбно,  что опять
    И осень,    и дожди,    и непогода...
Но сплин так чужд натуре паучка!
    И он скользит по нитке бодро снова.

Раскачиваясь,   продолжает путь.
    Так весел!  Нет следа осенней грусти.
Там на скамеечке лежит моя тетрадь,
     В ней размышления о жизни и искусстве.

Но мысль отвлёк тут аиста полёт,
     Летевшего размашисто,   волшебно...
Люблю глядеть я в деревенское окно,
     Сменяются рисунки в нём мгновенно...

Подул вдруг ветер,   киноплёнка ожила,
     А на экране вновь картинка поменялась.
Я тюль поправила любимого окна...
    Там солнце золотом изящно расписалось.




Юлияна Великова

Прозорец - киноекран


Моят прозорец на село
е като киноекран.
Сякаш,че някой заснел е
част от света, в едър план.

Лежа си спокойно в леглото
и гледам на педя от мен,
как вятърът люшка пердето,
как кима ми клонът зелен...

Под стряхата паяче малко,
надолу на горе пътува.
Ще падне, си мисля и жалко,
но няма, така ми се струва.

Изплело си тънката нишка,
то спря се за миг да почива.
На пейката, моята книжка
разтвори листа като жива

и - ха от почуда да  ахна,
пред мене, току над асмата,
щъркел с крилата си махна
и полетя към реката.

Другарят си ,сам ли в гнездото
оставил е?... Я да погледна...
Не, няма го.- скръцва леглото
и аз се наемам да седна.

Вятър повява. Размята
на простора чаршафа изпран.
Слънцето плиска позлата
въз прозореца - киноекран.

Протягам ръце мързеливо -
с лежането май прекалявам.
Но поне от леглото, на живо
част от света наблюдавам.





Иллюстрация - Художник  Willem Haenraets.