„И С НЕТЕРПЕНЬЕМ, И УСТАЛО...”
Василий Иванович Казанцев (1935-2021 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
И С НЕТЪРПЕНИЕ, И УМОРЕНО
Нетърпеливо, морно, клето,
през всички дни и часове
с мъчителна тъга сърцето
за думи на любов зове.
Прислушва се в любови наши.
Към тях мечти нашир и длъж
стреми. И всеки път се плаши,
щом ги познае изведнъж.
Василий Казанцев
И С НЕТЕРПЕНЬЕМ, И УСТАЛО...
И с нетерпеньем, и устало,
Во все часы и дни свои
Томящееся сердце ждало,
Желало смертно – слов любви.
Прислушивалось, напрягалось.
К ним из последних сил своих
Рвалось. И каждый раз – пугалось,
Когда вдруг узнавало их.
1970 г.
---------------
Руският поет Василий Казанцев (Василий Иванович Казанцев) е роден на 5 ноември 1935 г. в с. Таскино, Томска област. Завършва историко-филологическия факултет на Томския университет (1957 г.). Работи като преподавател в училище и като журналист. Публикува поезия в издания като „Юность”, „Знамя”, „Новый мир”, „Сибирские огни”, „Московский вестник”, „Москва”, „Крестьянка” и др. Член е на Съюза на писателите на СССР (1963 г.). Автор е на стихосбирките „В глазах моих – небо” (1962 г.), „Лирика” (1964 г.), „Прикосновение” (1966 г.), „Какого цвета поле?” (1968 г.), „Поляны света” (1968 г.), „Дочь” (1969 г.), „Русло” (1969 г.), „Равновесие” (1970 г.), „Стихи” (1971 г.), „Прощание с первой любовью” (1971 г.), „Талина” (1974 г.), „Солнечные часы” (1976 г.), „Порыв” (1977 г.), „Дар” (1978 г.), „Выше радости, выше печали” (1980 г.), „Рожь” (1983 г.), „Свободный полет” (1983 г.), „Стихотворения” (1986 г.), „Прекрасное дитя” (1988 г.), „Новая книга” (2000 г.), „Счастливый день” (2004 г.), „Избранные стихи” (2011 г.) и др. Живее в гр. Реутово, Московска област. Умира на 2 февруари 2021 г.