„СИБИРЬ”
Лазарь Вениаминович Шерешевский (1926-2008 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СИБИР
Не ме преследва прилепът вампир
на още непризнати произволи –
аз този път отивам към Сибир
по собствената си свободна воля.
С паспорт редовен и билет с цена,
без люти бури и на вълци воя
и без да чука моята вина
чукът на вологодските конвои.
Ти помниш ли? Не прошка, търсим мир,
но как обидата да сдъвчем ние,
да пишем „Руска е земя Сибир!”
в стените на етапните килии.
Загивахме в дъжда и от студа
над Об, край Индигирка, сред Колима
и на гробовете ни – не звезда,
а трепетликов кол с дъска за име.
Аз сталинските статуи бих смлял
и в мартенови пещи от боклука
метален нов бих обелиск излял –
за слава на безславието тука!
Ударения
СИБИР
Не ме пресле́два при́лепът вампи́р
на о́ште непризна́ти произво́ли –
аз то́зи път оти́вам към Сиби́р
по со́бствената си свобо́дна во́ля.
С паспо́рт редо́вен и биле́т с цена́,
без лю́ти бу́ри и на въ́лци во́я
и без да чу́ка мо́ята вина́
чукъ́т на волого́дските конво́и.
Ти по́мниш ли? Не про́шка, тъ́рсим ми́р,
но ка́к оби́дата да сдъ́вчем ни́е,
да пи́шем „Ру́ска е земя́ Сиби́р!”
в стени́те на ета́пните кили́и.
Заги́вахме в дъжда́ и от студа́
над О́б, край Индиги́рка, сред Коли́ма
и на гробо́вете ни – не́ звезда́,
а трепетли́ков ко́л с дъска́ за и́ме.
Аз ста́линските ста́туи бих смля́л
и в ма́ртенови пе́шти от боклу́ка
мета́лен нов бих обели́ск изля́л –
за сла́ва на безсла́вието ту́ка!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Лазарь Шерешевский
СИБИРЬ
Меня не гонит чёрный нетопырь
В ещё не заклеймённом произволе, –
На этот раз отправлюсь я в Сибирь
По самой вольной, самой доброй воле.
В порядке паспорт и билет в цене,
И вьюга не лютует, волком воя,
И не стучат по крыше и спине
Кувалды вологодского конвоя.
Ты помнишь? О прощенье не моля,
Но справиться с обидою не в силах,
„Сибирь ведь тоже русская земля!” –
Писали мы на стенках пересылок.
Мы гибли и в дожди, и в холода
Над Обью, Колымою, Индигиркой,
И на могилах наших – не звезда,
А кол осиновый с фанерной биркой.
Я сталинские статуи бы вдрызг
Разбил, – и, лом в мартенах переплавя,
Из этого б металла обелиск
Воздвиг во славу нашего бесславья!
1959 г.
---------------
Руският поет и преводач Лазар Шерешевски (Лазарь Вениаминович Шерешевский) е роден на 5 януари 1926 г. в Киев. Първите му поетични публикации са от 1941 г. През Великата отечествена война от 1943 г. е на фронта в гвардейски минометни части. През 1944 г. е осъден с обвинения за антисъветска агитация и до 1949 г. е в Бескудниковския лагер на Гулаг, след което до 1952 г. е на принудителна работа на строителни обекти и в служба за „концертно обслужване на затворници”. Завършва историко-филологическия факултет на Горкиевския държавен унишверситет (1958 г.). Член е на Съюза на писателите на СССР (1966 г.). Работи като журналист в гр. Горки, а от 1971 г. в Москва. Преводач и съставител е на „Антология осетинской поэзии” (1984 г.). Автор е на книги с поезия и преводна поезия, сред които стихосбирките „Дороги дальние” (1958 г.), „Доверие” (1966 г.), „Созвездие весов” (1969 г.), „Преломление” (1993 г.), „Да, и я прошагал войной” (1995 г.), „Перемещенье сроков” (1996 г.), „Уходить налегке” (2003 г.) и др. Умира на 15 януари 2008 г. в Москва.