„ОТАРА ПОСЛУШНО БРЕДЕТ ЗА СВОИМ ПАСТУХОМ...”
Дмитрий Александрович Мизгулин (р. 1961 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПОСЛУШНО СЕ СТАДОТО ВЛАЧИ СЛЕД СВОЯ ПАСТИР
Послушно се стадото влачи след своя пастир,
спокойно, лениво, без стадни тревоги и грижи.
А той в полудрямка магарето язди безспир,
по само на него известни пътеки се движи.
Не знае страх стадото, нито познава беда.
Овните се тътрят един след друг сънно, лениво.
И мъкнат се цял ден така от вода до вода,
и вярват, че всичко е здраво, законно, щастливо.
Нали са с пастир, който язди магаре сред шир.
Той умен е. Знае и пътища, и водопои.
Послушното стадо се влачи след своя пастир,
приспано се влачи на сития зной през покоя.
И вечен е ред през била и села тоз адет.
Но дреме овчарят, омекват ръцете му тука.
И тегли магарето тъпо овцете напред
без мисъл къде да насочи досадната скука.
Ударения
ПОСЛУШНО СЕ СТАДОТО ВЛАЧИ СЛЕД СВОЯ ПАСТИР
Послу́шно се ста́дото вла́чи след сво́я пасти́р,
споко́йно, лени́во, без ста́дни трево́ги и гри́жи.
А то́й в полудря́мка мага́рето я́зди безспи́р,
по са́мо на не́го изве́стни пъте́ки се дви́жи.
Не зна́е страх ста́дото, ни́то позна́ва беда́.
Овни́те се тъ́трят един след друг съ́нно, лени́во.
И мъ́кнат се ця́л ден така́ от вода́ до вода́,
и вя́рват, че вси́чко е здра́во, зако́нно, штастли́во.
Нали́ са с пасти́р, ко́йто я́зди мага́ре сред ши́р.
Той у́мен е. Зна́е и пъ́тишта, и водопо́и.
Послу́шното ста́до се вла́чи след сво́я пасти́р,
приспа́но се вла́чи на си́тия зно́й през поко́я.
И ве́чен е ре́д през била́ и села́ тоз аде́т.
Но дре́ме овча́рят, оме́кват ръце́те му ту́ка.
И те́гли мага́рето тъ́по овце́те напре́д
без ми́съл къде́ да насо́чи доса́дната ску́ка.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Дмитрий Мизгулин
ОТАРА ПОСЛУШНО БРЕДЕТ ЗА СВОИМ ПАСТУХОМ...
Отара послушно бредет за своим пастухом,
Спокойно, лениво, не зная забот и тревоги.
А он в полудреме на ослике едет верхом
По только ему одному лишь известной дороге.
Отара не ведает страха, не знает беды.
Бараны бредут друг за другом лениво и сонно.
И тащатся вновь целый день от воды до воды,
И верят, что все это прочно, надежно, законно.
Ведь есть же пастух, что на ослике едет верхом.
Он умный. Он знает дороги и все водопои.
И стадо послушно бредет за своим пастухом,
Бредет, убаюкано знойным и сытым покоем.
И вечно бредут вслед за ним мимо гор, мимо сел.
Но дремлет пастух, и бессильные свесились руки.
И тянет отару тупой, своенравный осел,
Не зная, куда и свернуть от назойливой скуки.
http://www.stihi.ru/2010/01/20/4118
---------------
Руският поет и писател Дмитрий Мизгулин (Дмитрий Александрович Мизгулин) е роден на 10 септември 1961 г. в гр. Мурманск. Завършва Ленинградския финансово-икономически институт (1984 г.) и Литературния институт „Максим Горки” (1993 г.). Кандидат на икономическите науки, крупен банкер. Публикува поезия и проза в издания като „Звезда”, „Литературный Азербайджан”, „Нева”, „Молодая гвардия”, „Наш современник”, „Российский колокол”, „Юность”, „Литературная Россия”, „Литературная газета” и др. Член е на Съюза на писателите на Русия. Носител е на литературни награди. Автор е на стихосбирките „Петербургская вьюга” (1992 г.), „Зимняя дорога” (1995 г.), „Скорбный слух” (2002 г.), „Звезд васильковое поле” (2002 г.), „О чем тревожилась душа” (2003 г.), „Две реки” (2004 г.), „География души” (2005 г.), „Избранные сочинения” (2006 г.), „Движение души” (2006 г.), „Духов день” (2007 г.), „Новое небо” (2009 г.), „Ненастный день” (2011 г.) и „Чужие сны” (2013 г.), на книгите с проза и литературна критика „Три встречи” (1993 г.), „В зеркале минувшего” (1997 г.), „Ночnik” (2010 г.) и др. Живее в гр. Ханти Мансийск.