Сотк`у весну
из шёпота
дождя,
из гомона,
из шелеста
и звона,
и запаха
медовых
листьев клёна,
из музыки
сбежавшего ручья.
Вплету в канву я
изумрудный шёлк,
и белыми цветами
вышью прошву,
как память
о себе,
тебе,
о прошлом,
Когда придёт
или наступит срок!