„ВИНОВАТ...”
Василий Иванович Казанцев (1935-2021 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВИНОВАТ СЪМ
Виноват съм, че дълго оставах
на добри светила в светлина,
на виновните бързо прощавах,
твърде меко осъждах вина.
Доверявах се неоправдано...
И не се лакомих в моя свят.
Бях, очаквах... Че в страх си останах
за вината си – съм виноват.
Василий Казанцев
ВИНОВАТ...
Виноват, что в полях синеватых,
Под лучами высоких светил
Слишком скоро прощал виноватых,
Слишком мягко, нестрого судил.
На других чересчур полагался…
И на первый не зарился ряд.
Ждал, надеялся… Слишком боялся
Виноватым прослыть – виноват.
1972 г.
---------------
Руският поет Василий Казанцев (Василий Иванович Казанцев) е роден на 5 ноември 1935 г. в с. Таскино, Томска област. Завършва историко-филологическия факултет на Томския университет (1957 г.). Работи като преподавател в училище и като журналист. Публикува поезия в издания като „Юность”, „Знамя”, „Новый мир”, „Сибирские огни”, „Московский вестник”, „Москва”, „Крестьянка” и др. Член е на Съюза на писателите на СССР (1963 г.). Автор е на стихосбирките „В глазах моих – небо” (1962 г.), „Лирика” (1964 г.), „Прикосновение” (1966 г.), „Какого цвета поле?” (1968 г.), „Поляны света” (1968 г.), „Дочь” (1969 г.), „Русло” (1969 г.), „Равновесие” (1970 г.), „Стихи” (1971 г.), „Прощание с первой любовью” (1971 г.), „Талина” (1974 г.), „Солнечные часы” (1976 г.), „Порыв” (1977 г.), „Дар” (1978 г.), „Выше радости, выше печали” (1980 г.), „Рожь” (1983 г.), „Свободный полет” (1983 г.), „Стихотворения” (1986 г.), „Прекрасное дитя” (1988 г.), „Новая книга” (2000 г.), „Счастливый день” (2004 г.), „Избранные стихи” (2011 г.) и др. Живее в гр. Реутово, Московска област. Умира на 2 февруари 2021 г.