„ВСЕЙ СВОЕЙ ГРАМАДОЙ МНОГОЛИКОЙ...”
Юрий Иванович Панкратов (1935-2013 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
В СВОЯТА ГРАМАДА МНОГОЛИКА
В своята грамада многолика
дреме с разоряваща вина –
страшна със съдба с мечта велика,
страстна, странна, моята страна.
Звездните сцепления се стичат
зад гори, морета, с вихър друг,
сякаш струпани в ята логични
жерави, стремящи се на юг.
Орбита неведома ни хвана
в галактическия звезден път
и в пустини, с вечност окопани...
След плътта безсмъртен е духът.
Всичко свършва – и добро, и лошо,
чезнат суети и красоти.
Може само свято слово мощно
още, сякаш слънце, да блести.
Дълго чака чудото Русия!
По какви пророчества лети
в ден свещен небесният месия,
да й върне вяра и мечти...
Ударения
В СВОЯТА ГРАМАДА МНОГОЛИКА
В сво́ята грама́да многоли́ка
дре́ме с разоря́вашта вина́ –
стра́шна със съдба́ с мечта́ вели́ка,
стра́стна, стра́нна, мо́ята страна́.
Зве́здните сцепле́ния се сти́чат
зад гори́, море́та, с ви́хър дру́г,
ся́каш стру́пани в ята́ логи́чни
же́рави, стремя́шти се на ю́г.
О́рбита неве́дома ни хва́на
в галакти́ческия зве́зден пъ́т
и в пусти́ни, с ве́чност окопа́ни...
След плътта́ безсмъ́ртен е духъ́т.
Вси́чко свъ́ршва – и добро́, и ло́шо,
че́знат суети́ и красоти́.
Мо́же са́мо свя́то сло́во мо́штно
о́ште, ся́каш слъ́нце, да блести́.
Дъ́лго ча́ка чу́дото Руси́я!
По какви́ проро́чества лети́
в де́н свеште́н небе́сният меси́я,
да й въ́рне вя́ра и мечти́...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Юрий Панкратов
ВСЕЙ СВОЕЙ ГРАМАДОЙ МНОГОЛИКОЙ...
Всей своей громадой многоликой
дремлет в разорении она –
страшная судьбой мечты великой,
страстная и странная страна.
Улетают звёздные сцепленья
за моря, леса и скользкий луг,
словно неслучайные скопленья
журавлей, стремящихся на юг.
Мы внутри немереной орбиты,
меж галактик звёздного пути
и пустынь, что вечностью обриты…
Только дух не смертен во плоти.
Всё уйдёт – и доброе, и злое,
есть конец тщете и красоте.
Разве что останется святое
слово, словно солнце в высоте.
Долго ль станет чуда ждать Россия?
По каким пророчествам сочту
день, когда сойдёт с небес мессия,
чтоб вернуть ей веру и мечту…
---------------
Руският поет и публицист Юри Панкратов (Юрий Иванович Панкратов) е роден на 12 септември 1935 г. в гр. Семипалатинск, Казахстан. Учи в строителен техникум в Алма Ата, след което работи на строителни обекти в Средна Азия. Първите му поетични публикации са от 1953 г. Завършва Литературния институт „Максим Горки” (1960 г.). Публикува поезия в самиздатски издания и в официалния печат. Пише публицистични есета и монографии по въпросите на съвременната поезия като „О чувстве нового” (1959 г.), „Гражданственность – моя держава” (1963 г.), „Не в буре дешёвых оваций. О творчестве молодых поэтов” (1966 г.) и др. Автор е на стихосбирките „Месяц” (1962 г.), „Избранная лирика” (1964 г.), „Волнение” (1966 г.), „В светлый час” (1966 г.), „Светлояр” (1967 г.), „Месяц июль” (1973 г.), „Праздничный день” (1974 г.), „Лунь-озеро” (1975 г.), „Волшебный хлеб” (1983 г.), „Светом берёзы” (1986 г.), „Стихотворения” (1995 г.), „Река времени” (2014 г.) и „Под кроной звезд” (2014 г.). Умира на 6 октомври 2013 г. в Москва.