„В ЗООПАРКЕ”
Владимир Львович Гершуни (1930-1994 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Владимир Гершуни
В ЗООПАРКА
РАЖДАНЕ НА ЗЕБРИЧКА
За цял живот в позорна рамка,
от раждането арестантка!
С късмет се раждат разни хора,
а тя – с одежди от затвора.
ЗЛАТНА РИБКА
Мълчанието злато е, стръв идеална,
надежден образец за власт лоялна.
ЗАЕК И БОА
Цял зоопарк до смях зарадва
днес Заекът – борец за правда,
разкритикувал с прямота
поглъщащата го Боа.
ХИЕНА
Хиената – в род женски гений
съм аз – реши една Хиена.
В илюзията си печална
е вече твар х и е н и а л н а.
Ударения
В ЗООПАРКА
РАЖДАНЕ НА ЗЕБРИЧКА
За ця́л живо́т в позо́рна ра́мка,
от ра́ждането ареста́нтка!
С късме́т се ра́ждат ра́зни хо́ра,
а тя́ – с оде́жди от затво́ра.
ЗЛАТНА РИБКА
Мълча́нието зла́то е, стръв идеа́лна,
наде́жден образе́ц за вла́ст лоя́лна.
ЗАЕК И БОА
Цял зоопа́рк до смя́х зара́два
днес За́екът – боре́ц за пра́вда,
разкритику́вал с прямота́
поглъ́щащата го Боа́.
ХИЕНА
Хие́ната – в род же́нски ге́ний
съм а́з – реши́ една́ Хие́на.
В илю́зията си печа́лна
е ве́че тва́р х и е н и а́ л н а.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Гершуни
В ЗООПАРКЕ
РОЖДЕНИЕ ЗЕБРЁНКА
Весь век в позорной оболочке,
с рожденья в арестантском званьи!
Иной рождается в сорочке,
а он – в тюремном одеяньи.
ЗОЛОТАЯ РЫБКА
Молчанье – золото, залог надежной власти,
и вот он – образец лояльной масти!
КРОЛИК И УДАВ
Весь зоопарк смешил до колик
борец за правду – смелый Кролик,
сказавший прямо, что неправ
его глотающий Удав.
ГИЕНА
Гиена – в женском роде гений –
взбреднулось некогда Гиене.
В своей иллюзии печальной
доныне зверь г и е н и а л ь н ы й.
---------------
Руският поет и публицист Владимир Гершуни (Владимир Львович Гершуни) е роден на 18 март 1930 г. в Москва. Голяма част от детството му минава в детски дом. Завършва вечерен техникум по химия. През 1949 г. е осъден на 10 години с обвинение за антисъветска агитация и до 1955 г. е затворен в лагер на Гулаг в Северен Казахстан. Публикува стихове в самиздатския печат. През 60-те години е активен участник в правозащитните движения, член е на Инициативния комитет по защита на правата на човека в СССР. През 1969 г. е осъден отново и лежи в Бутирския затвор, където прави 55-дневна гладна стачка. От 1970 до 1974 г. е затворен в психиатрична клиника. След освобождаването му работи като шлосер, строител, пазач и химик-технолог. Участва в дейността на литературния клуб „Воскресенье”. От 1976 до 1982 г. печата под псевдонима В. Львов в московската преса над 200 статии, литературни рецензии, епиграми и каламбури. От 1978 г. е редактор и съставител на самиздатското сп. „Поиски” и член на Свободното междупрофесионално обединение на трудещите се. Член е на съветската секция на организация „Международная амнистия” (от 1981 г.). Публикува поезия и статии в областта на етнографията, фолклористиката, топонимията, етимологията и лексикографията в издания като „Известия”, „Комсомольская правда”, „Советская Россия”, „Московская правда”, „Московский комсомолец”, „Вечерняя Москва”, „Литературная газета”, „Неделя”, „Красная Звезда”, „Гудок”, „Воздушный транспорт”, „Строительная газета”, „Архитектура”, „Советская Эстония”, „Смена”, „Волга”, „Огонек”, „Юность”, „Работница”, „Театральная жизнь”, „Морской флот” и др. През 1982 г. за трети път е арестуван с обвинение за издаването на информационния бюлетин „СМОТ” и е затворен в психиатрия в Благовещенск, а след това в лудница в гр. Талгар, Алмаатинска област. След освобождаването му през 1987 г. е литературен сътрудник на в. „Экспресс-Хроника”. Умира на 17 септември 1994 г. в Москва. Негови стихове са включени в антологиите „Русская поэзия от маньеризма до постмодернизма”, „Антология русского палиндрома XX века” и др.