„О, ВЫСОКО...”
Борис Леонидович Куприянов (р. 1949 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
О, ТЪЙ ВИСОКО Е
О, тъй високо е, как е студено, безспирно
ангел, наблизо прострян, е облян от вини.
Пърха душата и злобно мотивче немирно
вечния негов покой с клевета ледени!
Вярата в изповедални безбройни видяхме,
има сърдечна горичка за птичи език,
стига преструвки, признайте. И вий над Нева прелетяхте,
без да познаете кроткия ангелски лик.
Птица и ангел – два знака за сбъдваща вяра
и въплътена световна позната душа.
Сбъдва се всичко. Пророка в каторга ще вкарат,
само за туй, че дочува лъчи в пустошта.
Ударения
О, ТЪЙ ВИСОКО Е
О́, тъй висо́ко е, ка́к е студе́но, безспи́рно
а́нгел, набли́зо простря́н, е обля́н от вини́.
Пъ́рха душа́та и зло́бно моти́вче неми́рно
ве́чния не́гов поко́й с клевета́ ледени́!
Вя́рата в изповеда́лни безбро́йни видя́хме,
и́ма сърде́чна гори́чка за пти́чи ези́к,
сти́га престру́вки, призна́йте. И ви́й над Нева́ прелетя́хте,
бе́з да позна́ете кро́ткия а́нгелски ли́к.
Пти́ца и а́нгел – два зна́ка за сбъ́двашта вя́ра
и въплъте́на свето́вна позна́та душа́.
Сбъ́два се вси́чко. Проро́ка в като́рга ште вка́рат,
са́мо за ту́й, че дочу́ва лъчи́ в пустошта́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Борис Куприянов
О, ВЫСОКО...
О, высоко, о, как холодно, как неизбывно
Ангел простертый поблизости где-то висит.
Кружит душа, и какой-то мотивчик надрывный
Вечную душу его клеветой леденит!
Вера, при всей бесконечности исповедален,
Есть подсердечная роща для ветреных птиц,
Не притворяйтесь, смутитесь. И вы над Невой пролетали,
Не узнавая уступчивых ангельских лиц.
Птица и ангел – два знака сбывавшейся веры
И воплощенье всемирно известной души.
Сбудется все. И авгура сошлют на галеры
Только за то, что он слушать умеет в глуши.
1973 г.
---------------
Руският поет Борис Куприянов (Борис Леонидович Куприянов) е роден на 20 октомври 1949 г. в гр. Остров, Псковска област. Работи като зидар, библиотекар и лесничей. Учи в режисьорския факултет на Института за култура в Санкт Петербург. През 1990 г. приема сан дякон, през 1991 г. е ръкоположен за свещеник от Руската православна църква, от 1997 г. е настоятел на Казанската църква в гр. Александровская, Пушкински район, протойерей. Представител е на ленинградския поетичен ъндърграунд, член е на литературното обединение на Т. Гнедич. От 70-те години публикува активно в самиздатски списания като „Часы”, „Майя”, „37”, „Время и мы”, „Третья волна”, „Стрелец”, „Царскосельская газета”, „Neue Russische Literatur” и др. Негови стихове са включени в антологиите „Горячий смех обугленного слова”, „Актуальная поэзия на Пушкинской-10”, „Русские стихи 1950-2000 годов” и „Самиздат Ленинграда”. Автор е на романа в стихове „Время встречи” (1989 г.).