„ИНОМИРЕЦ”
Юрий Александрович Влодов (1932-2009 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ИЗВЪНЗЕМЕН
(Триптих-хипотеза)
I.
Над святата прокажена Юдея, там
над всечовешките ни суета и срам
увисна кораб с рой от звездния безброй
и с облак буреносен се обгърна той...
На псевдобога тежката ръка се сви,
раздялата по бащински благослови...
И там псевдочовекът, тъй прекрасен, прост
и гол, на огнения пясък стъпи бос...
И рукна дъжд...
II.
„Аз Божи син съм! Не търси вина!”
„Почакай. Помня, бяхме на война
(при кесаря не бях в немилост още)
и с него в шатра бойна спяхме нощем.
Попитах: „Как е римският ни век?”
Той каза: „От страха мирът възниква!
Но знай, че рози сред прахта не никнат!”
Не го разбирам... Той е слаб човек...
А аз съм подъл, силен, издръжлив
и е препълнен черепът ми сив
с идеи към съдбовната дъга!
Успехът ми се крие в теб сега!
Мой сивоок пиедестал си тих...”
„Прости, Пилат! От вас се изморих!
„Умнико, във венеца вярвам, знай!
Легенда има, но е нужен край!
Хей, стража...”
III.
Какво погледна Ирод? Мълния в разлом...
Какво чу Понтий? На земята женски стон...
Видя Христос от кръста космолетната следа
и сам закри очи. За хиляди лета.
Ударения
ИЗВЪНЗЕМЕН
I.
Над свя́тата прока́жена Юде́я, та́м
над всечове́шките ни суета́ и сра́м
уви́сна ко́раб с ро́й от зве́здния безбро́й
и с о́блак бурено́сен се обгъ́рна то́й...
На псевдобо́га те́жката ръка́ се сви́,
раздя́лата по ба́штински благослови́...
И та́м псевдочове́кът, тъ́й прекра́сен, про́ст
и го́л, на о́гнения пя́сък стъ́пи бо́с...
И ру́кна дъ́жд...
II.
„Аз Бо́жи си́н съм! Не търси́ вина́!”
„Поча́кай. По́мня, бя́хме на война́
(при ке́саря не бях в неми́лост о́ште)
и с не́го в ша́тра бо́йна спя́хме но́штем.
Попи́тах: „Ка́к е ри́мският ни ве́к?”
Той ка́за: „От страха́ миръ́т възни́ква!
Но зна́й, че ро́зи сред прахта́ не ни́кнат!”
Не го разби́рам... То́й е сла́б чове́к...
А а́з съм по́дъл, си́лен, издръжли́в
и е препъ́лнен че́репът ми си́в
с иде́и към съдбо́вната дъга́!
Успе́хът ми се кри́е в те́б сега́!
Мой сивоо́к пиедеста́л си ти́х...”
„Прости́, Пила́т! От ва́с се измори́х!
„Умни́ко, във вене́ца вя́рвам, зна́й!
Леге́нда и́ма, но е ну́жен кра́й!
Хей, стра́жа...”
III.
Какво́ погле́дна И́род? Мъ́лния в разло́м...
Какво́ чу По́нтий? На земя́та же́нски сто́н...
Видя́ Христо́с от кръ́ста космоле́тната следа́
и са́м закри́ очи́. За хи́ляди лета́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Юрий Влодов
ИНОМИРЕЦ
(Триптих-гипотеза)
I.
Над Иудеей, прокаженной и святой,
Над человечьей срамотой и суетой,
Провисло корабля мерцающее дно
И тучей грозовой окуталось оно…
И псевдобога тяжеленная рука
В миг расставанья по-отечески легка…
И псевдочеловек, прекрасный и нагой,
На огненный песок ступил босой ногой…
И хлынул ливень…
II.
„Я – сын Господен! – что тебе во мне?!”
„Нет, погоди. Однажды на войне
(Когда еще у кесаря в опале
Я не был), мы в шатре походном спали.
И я спросил: как долог римский век?
Ответил кесарь: „Мир стоит на страхе!
Но помни: розы не растут на прахе!..”
Мне жаль его… Он слабый человек…
А я живуч, коварен и силен,
Мой череп слишком густо заселен
Идеями, угодными судьбе!
Моя удача – кроется в тебе!
Смирись, мой сероглазый пьедестал!..”
„Прости, Пилат! – я так от вас устал!..”
„О, мудрый плут! Я верю в наш венец!
Легенда есть, но надобен конец! –
Эй, стража!..”
III.
Что видел Ирод? – только молнию в пыли…
Что слышал Понтий? – только бабий стон земли…
Взглянул с креста Христос на космолетный след,
И сам закрыл глаза. На много тысяч лет.
---------------
Руският поет Юрий Влодов (Юрий Александрович Влодов) е роден на 6 декември 1932 г. в гр. Новосибирск. Пише стихове от детските си години. През съветския период има само самиздатски изяви, единствените му публикации са в сп. „Смена” през 1967 г. За кратко работи в сп. „Смена”, в. „Московский комсомолец” и сп. „Юность”. След перестройката публикува стихове в издания, алманаси и сборници като „Клуб”, „Сельская молодёжь”, „Дети Ра”, „День и ночь”, „Арион”, „Советская Россия”, „Дружба народов”, „Литературная газета”, „Труд”, „Гудок”, „Трибуна”, „Истоки”, „Илья”, „Тени странника”, „Приют неизвестных поэтов”, „Эолова арфа” и др. Член е на Съюза на московските литератори (2007 г.) и на Съюза на писателите в Москва (2008 г.). Автор е на стихосбирките „Крест” (1996 г.), „Люди и боги” (2007 г.), „На семи холмах” (2009 г.) и „Стихи” (2009 г.). Умира на 29 септември 2009 г. в Москва.