„РАЗЛИНОВАННЫЙ КАК ГЕОГРАФИЯ КАТИТСЯ ШАР...”
Виталина Витальевна Тхоржевская/ Вита Тэ (р. 1971 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
В ГЕОГРАФИЯТА НАЧЕРТАНО, КЪЛБОТО КРЪЖИ
В географията начертано, кълбото кръжи
С умозрителната математика влачи се ден
В безсловесния негов калъф ти човека сложи
На цигулката счупена в леност печална пленен
Леност да озвучава скрибуцащ там лък-хоризонт
Мързел да придружава щурец в колеблива трева
Леност топла в тъгата си както Овидий Назон
Мързел в спомена кой го е викал в предишна глава
В безсловесния негов калъф ти човека сложи
В белова без следи забрави го между редове
Нека горест покоя на сини тополи множи
Дългогриви върби да мълчат пред безброй светове
Без клепачи да гледат през пръсти върлинести с век
Над главата му как вечността ще приключи мотив
В безсловесния купел да спи и да диша човек
Като мъртъв спокоен да бъде
Но нека е жив
* Публий Овидий Назон –древноримски поет.
Ударения
В ГЕОГРАФИЯТА НАЧЕРТАНО, КЪЛБОТО КРЪЖИ
В геогра́фията начерта́но, кълбо́то кръжи́,
с умозри́телната матема́тика вла́чи се ден́.
В безслове́сния не́гов калъ́ф ти чове́ка сложи́,
на цигу́лката счу́пена в ле́ност печа́лна плене́н.
Ле́ност да озвуча́ва скрибу́цашт там лъ́к-хоризо́нт,
мъ́рзел да придружа́ва штуре́ц в колебли́ва трева́,
ле́ност то́пла в тъга́та си, ка́кто Ови́дий Назо́н,
мъ́рзел в спо́мена ко́й го е ви́кал в преди́шна глава́.
В безслове́сния не́гов калъ́ф ти чове́ка сложи́,
в белова́ без следи́ забрави́ го между редове́.
Не́ка го́рест поко́я на си́ни топо́ли множи́,
дългогри́ви върби́ да мълча́т пред безбро́й светове́.
Без клепа́чи да гле́дат през пръ́сти върли́нести с ве́к
над глава́та му ка́к вечността́ ште приклю́чи моти́в.
В безслове́сния ку́пел да спи́ и да ди́ша чове́к,
като мъ́ртъв споко́ен да бъ́де, но не́ка е жи́в!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Виталина Тхоржевская
РАЗЛИНОВАННЫЙ КАК ГЕОГРАФИЯ КАТИТСЯ ШАР...
Разлинованный как география катится шар
Умозрительный как математика тянется день
Положи человека в его бессловесный футляр
Словно сломанной скрипке печали звучать ему лень
Ему лень отвечать на скрипучий смычок-горизонт
Ему лень откликаться кузнечику в шаткой траве
Ему лень горевать о себе как Овидий Назон
Ему лень вспоминать кто кричал в предыдущей главе
Положи человека в его бессловесный футляр
На нейтральных полях белизны позабудь между строк
Пусть толпится над ним тишина в голубых тополях
Пусть молчат долгогривые ивы на грани миров
Долговязые вязы пусть смотрят меж пальцев без век
Как закончится вечность над самой его головой
В бессловесной купели пусть дышит и спит человек
Пусть он будет спокоен как мертвый
Но только – живой
1995 г.
---------------
Руската поетеса и преводачка Виталина Тхоржевска (Виталина Витальевна Тхоржевская/ Вита Тэ) е родена на 7 октомври 1971 г. в Свердловск. Учи във филологическия факултет на Уралския държавен университет и в Литературния институт „Максим Горки”. Първите й поетични публикации са от 1987 г. Публикува поезия в списания и алманаси като „Урал”, „Алконостъ”, „Союз Писателей”, „Октябрь”, „Ариергард”, „Окрестности”, „Черновик”, „Кольцо А”, „Цирк Олимп” и „Междуречье”, участва в поетични сборници и антологии като „Ариергард”, „Антология уральской поэзии” и др. Превежда поезия от английски и украински. Пише песни, изявява се като рок музикант. Автор е на стихосбирките „Птичья память” (1991 г.), „Путешествие в обратную сторону” (1994 г.), „Третье путешествие” (1997 г.) и „Смиренный гнев” (1997 г.). Живее в гр. Екатеринбург.