„МОДНОЕ ОСТРОУМИЕ”
Гавриил/Гаврила Романович Державин (1743-1816 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
МОДНА ДУХОВИТОСТ
За нищо да не мисли, да не се съмнява,
решение за всичко тутакси да дава,
да не разбира, но пък да е приказлив,
да бъде дързък, но към дръзките лъстив,
да размножава в разговор красива пустощ,
с приятел да не се кори, с врага си също,
с учтивост да блести, но да е непочтен,
глупаци да осмива, в глупост запленен,
да търси обич според ползите от нея,
в душата подъл, с външността да се гордее,
изглеждащ богаташ, на чужд гръб да лежи,
да важничи сред дреболии и лъжи,
за остра дума да лавира над закона,
не уважаващ майка и баща, ни трона,
а на познанията от повърхността
да къса само по-невзрачните цветя;
и онзи възел в нас разсичаме накрая –
това е духовитостта, която знаем!
Ударения
МОДНА ДУХОВИТОСТ
За ни́што да не ми́сли, да не се съмня́ва,
реше́ние за вси́чко ту́такси да да́ва,
да не разби́ра, но пък да е приказли́в,
да бъ́де дъ́рзък, но към дръ́зките лъсти́в,
да размножа́ва в ра́зговор краси́ва пу́стошт,
с прия́тел да не се кори́, с врага́ си съ́што,
с учти́вост да блести́, но да е непочте́н,
глупа́ци да осми́ва, в глу́пост заплене́н,
да тъ́рси о́бич според по́лзите от не́я,
в душа́та по́дъл, с външността́ да се горде́е,
изгле́ждашт богата́ш, на чу́жд гръб да лежи́,
да ва́жничи сред дреболи́и и лъжи́,
за о́стра ду́ма да лави́ра над зако́на,
не уважа́вашт ма́йка и башта́, ни тро́на,
а на позна́нията от повърхността́
да къ́са са́мо по́-невзра́чните цветя́;
и о́нзи въ́зел в на́с разси́чаме накра́я –
това́ е духовитостта́, коя́то зна́ем!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Гаврила Державин
МОДНОЕ ОСТРОУМИЕ
Не мыслить ни о чем и презирать сомненье,
На все давать тотчас свободное решенье,
Не много разуметь, о многом говорить;
Быть дерзку, но уметь продерзостями льстить;
Красивой пустошью плодиться в разговорах,
И другу и врагу являть приятство в взорах;
Блистать учтивостью, но, чтя, пренебрегать,
Смеяться дуракам и им же потакать,
Любить по прибыли, по случаю дружиться,
Душою подличать, а внешностью гордиться,
Казаться богачом, а жить на счет других;
С осанкой важничать в безделицах самих;
Для острого словца шутить и над законом,
Не уважать отцом, ни матерью, ни троном;
И, словом, лишь умом в поверхности блистать,
В познаниях одни цветы только срывать,
Тот узел рассекать, что развязать не знаем, –
Вот остроумием что часто мы считаем!
1776 г.
---------------
Руският поет, драматург и общественик Гаврила Державин (Гавриил/Гаврила Романович Державин) е роден на 3/14 юли 1743 г. в с. Сокура, Казанска губерния (сега с. Державино, Лаишевски район в Татарстан). Първите му стихове са публикувани през 1773 г. Бил е щатски съветник (1777 г.), губернатор на Олонецка губерния (1784 г.), губернатор на Тамбовска губерния (1786-1788 г.), секретар на Екатерина Втора (1791-1793 г.), сенатор и таен щатски съветник (1793 г.), министър на правосъдието на Руската империя (1802-1803 г.). Член е на Руската императорска академия от нейното основаване през 1783 г. Представител е на руския класицизъм. Творчеството му отразява засилващата се руска държавност, героиката на военните победи и разцвета на националното самосъзнание. Майстор е на одата, сатирата, религиозно-философските размишления, битовите зарисовки и лиричните проникновения. Умира на 8/20 юли 1816 г. в имението Званка, Новгородска губерния.