„ПОКА НА ТРУБНОЙ НЕ РАСТАЯЛ СНЕГ...”
Юрий Аркадьевич Карабчиевский (1938-1992 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПРЕДИ НА ТРУБНА СНЯГ ДА СЕ СТОПИ
Преди на Трубна сняг да се стопи
и дъжд да закипи по тротоари,
и срещнатите хора и тълпи
преди да са прегърбени и стари;
преди незряща времевата ос
духа ни горд с недостиг да пресрещне
и там край издължения й лост
в далечни дни да търсиш свойте вещи;
докато още всичко туй не е било,
свий вдясно, там, където, знам, отново
стените от разбито са стъкло,
оградата зелена е отрова.
Ей този дом! Опитай, насечи
дома. Ще видиш, всеки слой споен е
с тъгата му. Ще заслепиш очи
със същността му зла и уморена.
Какво? Ах, водка. Печката, нощта.
Сълзите. Навикът към унижение...
Сам виждаш, в неуютна теснота
отсъства твоето въображение.
Тез сънища досадни, що редиш,
са нищо – знай. Щом още не е късно,
погледай отстрани, отново виж
и въздухът на улицата мръсна
вдъхни. Почувствай с бронхите си тоз
вид уморен в безмерно време скверно.
Додето времевата сляпа ос
те запокити в зла недостоверност...
Ударения
ПРЕДИ НА ТРУБНА СНЯГ ДА СЕ СТОПИ
Преди́ на Тру́бна сня́г да се стопи́
и дъ́жд да закипи́ по тротоа́ри,
и сре́штнатите хо́ра и тълпи́
преди́ да са прегъ́рбени и ста́ри;
преди́ незря́шта времева́та о́с
духа́ ни го́рд с недо́стиг да пресре́штне
и та́м край издълже́ния й ло́ст
в дале́чни дни́ да тъ́рсиш сво́йте ве́шти;
докато о́ште вси́чко ту́й не е било́,
свий вдя́сно, та́м, къде́то, зна́м, отно́во
стени́те от разби́то са стъкло́,
огра́дата зеле́на е отро́ва.
Ей то́зи до́м! Опи́тай, насечи́
дома́. Ште ви́диш, все́ки сло́й спое́н е
с тъга́та му. Ште заслепи́ш очи́
със съштността́ му зла́ и уморе́на.
Какво́? Ах, во́дка. Пе́чката, ноштта́.
Сълзи́те. На́викът към униже́ние...
Сам ви́ждаш, в неую́тна теснота́
отсъ́ства тво́ето въображе́ние.
Тез съ́ништа доса́дни, што реди́ш,
са ни́што – зна́й. Штом о́ште не е къ́сно,
погле́дай отстрани́, отно́во ви́ж
и въ́здухът на у́лицата мръ́сна
вдъхни́. Почу́вствай с бро́нхите си то́з
вид уморе́н в безме́рно вре́ме скве́рно.
Доде́то времева́та сля́па о́с
те запоки́ти в зла́ недостове́рност...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Юрий Карабчиевский
ПОКА НА ТРУБНОЙ НЕ РАСТАЯЛ СНЕГ...
Пока на Трубной не растаял снег,
не закипел дождем по тротуарам;
пока последний встречный человек
не показался сгорбленным и старым;
пока слепая временная ось,
наш гордый дух расходуя в избытке,
не удлинилась так, чтобы пришлось
в далеких днях искать свои пожитки;
пока все это не произошло –
поторопись и поверни направо,
туда, где стены – битое стекло
и где забор – зеленая отрава.
Вот этот дом! Попробуй на куски
рассечь его. Увидеть в каждом слое
тоску его. Вобрать в свои зрачки
нутро его, усталое и злое.
Ну что? Ну водка. Туфли на плите.
Ну запах слез. Привычка к униженью...
Ты видишь сам, что в этой тесноте
нет места твоему воображенью.
И все твои прилипчивые сны,
все – убедись – ничто. Пока не поздно,
взгляни еще, взгляни со стороны,
и воздух этой улицы тифозной
вдохни. Почувствуй бронхами насквозь
усталость вида и погоды скверность.
Пока слепая временная ось
не вынесла тебя – в недостоверность...
1957 г.
---------------
Руският поет, писател и литературовед Юри Карабчиевски (Юрий Аркадьевич Карабчиевский) е роден на 14 октомври 1938 г. в Москва. Завършва специалността автоматика и изчислителна техника при Института по енергетика в Москва. Работи в различни биологични и медицински лаборатории, а от 1974 до 1989 г. отговаря за ремонта на електронни прибори в завод „Эталон”. Първото си стихотворение публикува през 1955 г. във в. „Московский комсомолец”, но след това до перестройката се изявява в поезията предимно в самиздатски списания и чуждестранни издания като „Метрополь”, „Грани”, „Вестник РХД”, „Время и мы”, „22”, „Страна и мир”, където публикува поемите си „Юбилейная прелюдия” (1969 г.), „Осенняя хроника” (1970 г.), „Элегия” (1972 г.) и др. От 1988 г. публикува поезия, проза, есеистика и литературна критика в издания като „Новый мир”, „Литературная Армения”, „Театр”, „Дружба народов”, „Октябрь”, „Юность”, „Литературная газета”. През 1990 г. емигрира в Израел, но през 1992 г. се връща в Русия. Автор е на стихосбирката „Прощание с друзьями” (1992 г.), на книги с повести, романи и есеистика като „Жизнь Александра 3ильбера” (1975 г.), „Утро и вечер” (1976 г.), „Тоска по Армении” (1976 г.), „Воскресение Маяковского” (1985 г.), „Незабвенный Мишуня” (1986 г.) и „Тоска по дому” (1991 г.). Умира на 30 юли 1992 г. в Москва.