„ПЕСОЧНЫЕ ЧАСЫ”
Иван Сергеевич Тургенев (1818-1883 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПЯСЪЧЕН ЧАСОВНИК
Ден след ден минават без следа, еднообразно и припряно.
Страшно бързо полетя животът, бързо и без шум, бе като речен бързей, лят пред водопад.
Той се сипе равномерно, гладко, като пясъка в часовниците, що държи в ръката костелива фигурата на Смъртта.
Аз, когато си лежа в леглото и ме мрак от вси страни заобикаля, непрекъснато дочувам слабото и непрестанно шумолене на изтичащия ни живот.
Не, не ми е жал за него и не ми е жал за туй, което можех още да направя... Страшно ми е.
Струва ми се: край кревата ми стои онази неподвижна фигура... В едната й ръка е пясъчен часовник, другата е вдигнала над моето сърце...
И потръпва, блъска моето сърце в гърдите, сякаш бързо да изчука своите последни удари.
Ударения
ПЯСЪЧЕН ЧАСОВНИК
Де́н след де́н мина́ват без следа́, еднообра́зно и припря́но.
Стра́шно бъ́рзо полетя́ живо́тът, бъ́рзо и без шу́м, бе като ре́чен бъ́рзей, ля́т пред водопа́д.
Той се си́пе равноме́рно, гла́дко, като пя́съка в часо́вниците, што държи́ в ръка́та костели́ва фи́гурата на Смъртта́.
Аз, кога́то си лежа́ в легло́то и ме мра́к от вси́ страни́ заобика́ля, непрекъ́снато дочу́вам сла́бото и непреста́нно шумоле́не на изти́чаштия ни живо́т.
Не́, не ми е жа́л за не́го и не ми е жа́л за ту́й, кое́то мо́жех о́ште да напра́вя... Стра́шно ми е.
Стру́ва ми се: край крева́та ми стои́ она́зи неподви́жна фи́гура... В една́та й ръка́ е пя́съчен часо́вник, дру́гата е вди́гнала над мо́ето сърце́...
И потръ́пва, блъ́ска мо́ето сърце́ в гърди́те, ся́каш бъ́рзо да изчу́ка сво́ите после́дни у́дари.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Иван Тургенев
ПЕСОЧНЫЕ ЧАСЫ
День за днем уходит без следа, однообразно и быстро.
Страшно скоро помчалась жизнь, скоро и без шума, как речное стремя перед водопадом.
Сыплется она ровно и гладко, как песок в тех часах, которые держит в костлявой руке фигура Смерти.
Когда я лежу в постели и мрак облегает меня со всех сторон, мне постоянно чудится этот слабый и непрерывный шелест утекающей жизни.
Мне не жаль ее, не жаль того, что я мог бы еще сделать... Мне жутко.
Мне сдается: стоит возле моей кровати та неподвижная фигура... В одной руке песочные часы, другую она занесла над моим сердцем...
И вздрагивает и толкает в грудь мое сердце, как бы спеша достучать свои последние удары.
1876 г.
---------------
Руският писател Иван Тургенев (Иван Сергеевич Тургенев) е роден на 29 октомври/9 ноември 1818 г. в гр. Орел. Започва своята литературна дейност на страниците на сп. „Съвременник” през 1840 г. Учи в Московския университет (1833 г.), завършва Петербургския университет (1837 г.). Член-кореспондент е на Петербургската академия на науките (1860 г.). Почетен доктор е на Оксфордския университет (1877 г.), вице-президент е на Международния литературен конгрес в Париж (1878 г.). В цикъла с разкази „Записки охотника” (1847-1852 г.) описва духовните качества и заложби на руските селяни и поетичната красота на природата. В социално-психологическите си романи „Рудин” (1856 г.), „Дворянское гнездо” (1859 г.), „Накануне” (1860 г.), „Отцы и дети” (1862 г.), в повестите „Ася” (1858 г.), „Вешние воды” (1872 г.), поемите „Параша” (1843), „Помешчик” (1846 г.), драмите „Нахлебник” (1848 г.), „Завтрак у предводителя” (1849 г.), „Холостяк” (1849 г.), „Месяц в деревне” (1850 г.) и др. създава образи на отиващата си дворянска култура, зараждането на новия герой на епохата, самоотвержеността на руските жени. В романите си „Дым” (1867 г.) и „Новь” (1877 г.) описва живота на руските емигранти зад граница и новите народни движения в Русия. В зрялата си възраст създава ярките лирико-философски „Стихотворения в прозе” (1882 г.). Майстор на езика и на психологическия анализ, Тургенев оказва огромно влияние на руската и на световната литература. Умира на 22 август/3 септември 1883 г. в селището Бужнзал близо до Париж. Погребан е на Волковото гробище в Петербург.