„НЕОКОНЧЕННОЕ – IV”
Владимир Владимирович Маяковский (1893-1930 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НЕЗАВЪРШЕНО – IV
Часът е два. Навярно спиш в нощта.
Окоя сребърен е в Пътя Млечен.
Аз с нови телеграми-мълнии не ща
отново да те будя и тревожа вече.
Това е то, изчерпан инцидент.
В бита любовната ни лодка е разбита.
С теб квит сме. Не е нужен списък обновен
с взаимни болки, горести, обиди.
Каква в света е тишина, ти виж.
От звездна дан нощта е обградена.
В такива часове се вдигаш и мълвиш
на векове, история, вселена.
* Окоя – персонаж от шумерския фолклор.
Ударения
НЕЗАВЪРШЕНО – IV
Часъ́т е два́. Навя́рно спи́ш в ноштта́.
Око́я сре́бърен е в Пъ́тя Мле́чен.
Аз с но́ви телегра́ми-мъ́лнии не шта́
отно́во да те бу́дя и трево́жа ве́че.
Това́ е то́, изче́рпан инциде́нт.
В бита́ любо́вната ни ло́дка е разби́та.
С теб кви́т сме. Не е ну́жен спи́сък обнове́н
с взаи́мни бо́лки, го́рести, оби́ди.
Каква́ в света́ е тишина́, ти ви́ж.
От зве́здна да́н ноштта́ е обграде́на.
В таки́ва часове́ се вди́гаш и мълви́ш
на векове́, исто́рия, вселе́на.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Маяковский
НЕОКОНЧЕННОЕ – IV
Уже второй. Должно быть, ты легла.
В ночи Млечпуть серебряной Окою.
Я не спешу, и молниями телеграмм
мне незачем тебя будить и беспокоить.
Как говорят, инцидент исперчен.
Любовная лодка разбилась о быт.
С тобой мы в расчете. И не к чему перечень
взаимных болей, бед и обид.
Ты посмотри, какая в мире тишь.
Ночь обложила небо звездной данью.
В такие вот часы встаешь и говоришь
векам, истории и мирозданью.
1930 г.
Владимир Маяковский
НЕЗАКIНЧЕНЕ – IV (перевод с русского языка на украинский язык: Петр Голубков)
Вже друга. Ти напевно, вже лягла.
Чумацький шлях – сріблястою рікою.
Я не спішу, і блискавками телеграм
Нема чого тебе будити від спокОю.
Як кажуть, інцидент на цім «ісперчен».
Любовний човен в побуті погряз.
З тобою в розрахунку ми. До речі,
Взаємних бід, і болів, і образ.
Ти подивися, в світі – тиша майже.
Приспала ніч весь зоряний майдан.
В такі години ось – встаєш і кажеш
Самій історії, століттям, і світам
---------------
Руският поет, публицист, драматург, режисьор, актьор и художник Владимир Маяковски (Владимир Владимирович Маяковский) е роден на 7/19 юли 1893 г. в гр. Багдати, Кутаиска губерния, сега гр. Имеретия на територията на днешна Грузия. През 1908 г. постъпва в болшевишката фракция на Руската социалдемократическа партия, РСДРП(б), а през 1909 г. е арестуван за подривна дейност. Първите си стихове пише в затвора. От 1911 г. учи в Московското училище по живопис, скулптура и строителство, но след влизането му през 1912 г. в групата на кубофутуристите е изключен от училището. Един от основателите на футуризма и кубофутуризма в Русия, след 1917 г. е изтъкнат представител на социалистическата литература, публикува, агитира, пътува, издава литературни списания като „Левый фронт”, „Новый ЛЕФ” и др. Автор е на произведенията „Владимир Маяковский: трагедия” (1914 г.), „Облако в штанах” (1915 г.), „Флейта позвоночник” (1916 г.), „Простое как мычание” (1916 г.), „Война и мир” (1916 г.), „Человек” (1918 г.), „Ода революции” (1918 г.), „Мистерия-буфф” (1918 г.), „Левый марш” (1919 г.), „150,000,000” (1920 г.), „Люблю” (1922 г.), „Про это” (1923 г.), „Лирика” (1923 г.), „Владимир Ильич Ленин” (1924 г.), „Париж” (1925 г.), „Собранные сочинения” (в 4 тома, 1925 г.), „Как делать стихи?” (1926 г.), „Мое открытие Америки” (1926 г.), „Хорошо!” (1927 г.), „Конь-огонь” (1928 г.), „Клоп” (1929 г.), „Баня” (1930 г.), „Во весь голось” (1930 г.) и др. На български език са издадени книгите му „Стихове” (1945 г.), „Избрани стихове” (1946 г.), „Избрани произведения” (1959 г.), „Леви, леви, леви” (1967 г.), „Избрани стихове” (1972 г.), „Чиста вяра” (1986 г.), „Тринайсетият апостол” (2002 г.) и др. Самоубива се на 14 април 1930 г. в Москва.