„СТЕКЛЯННО СЕРДЦЕ И СТЕКЛЯННА ГРУДЬ...”
Михаил Алексеевич Кузмин (1872-1936 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СЪРЦЕ-СТЪКЛО И СТЪКЛЕНИ ГЪРДИ
Сърце-стъкло и стъклени гърди –
от всеки допир те звънят изящно,
но, строг пазачо, бдителен бъди,
подземната мътилка от беди
грози туй заграждение блестящо.
Плетят се жили, вени в таен плен,
частици врят, любов и сила вричат,
на прилив-отлив тайнствен наш обмен –
всежалостив състав благословен:
от все сърце ласкае и обича.
За облаци, звезди, треви, за вас
гадая аз от кладенеца пеещ,
но в сладостно-непоправим нов час
нахлул в сърцето стъклено елмаз
сияние последно ще разлее.
Ударения
СЪРЦЕ-СТЪКЛО И СТЪКЛЕНИ ГЪРДИ
Сърце́-стъкло́ и стъ́клени гърди́ –
от все́ки до́пир те звъня́т изя́штно,
но, стро́г паза́чо, бди́телен бъди́,
подзе́мната мъти́лка от беди́
грози́ туй загражде́ние блестя́што.
Плетя́т се жи́ли, ве́ни в та́ен пле́н,
части́ци вря́т, любо́в и си́ла ври́чат,
на при́лив-о́тлив та́йнствен наш обме́н –
всежалости́в съста́в благослове́н:
от все́ сърце́ ласка́е и оби́ча.
За о́блаци, звезди́, треви́, за ва́с
гада́я а́з от кла́денеца пе́ешт,
но в сла́достно-непоправи́м нов ча́с
нахлу́л в сърце́то стъ́клено елма́з
сия́ние после́дно ште разле́е.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Михаил Кузмин
СТЕКЛЯННО СЕРДЦЕ И СТЕКЛЯННА ГРУДЬ...
Стеклянно сердце и стеклянна грудь –
Звенят от каждого прикосновенья,
Но, строгий сторож, осторожен будь,
Подземная да не проступит муть
За это блещущее огражденье.
Сплетенье жил, теченье тайных вен,
Движение частиц, любовь и сила,
Прилив, отлив, таинственный обмен, –
Весь жалостный состав – благословен:
В нем наша суть ласкала и любила.
О звездах, облаке, траве, о вас
Гадаю из поющего колодца,
Но в сладостно-непоправимый час
К стеклу прихлынет сердце, – и алмаз
Пронзительным сияньем разольется.
1922 г.
---------------
Руският поет, писател, композитор, музикален критик и преводач Михаил Кузмин (Михаил Алексеевич Кузмин) е роден на 6/18 октомври 1875 г. в гр. Ярославл. Завършва Петербургската консерватория като ученик на Римски-Корсаков. Първите му отпечатани стихотворения са в книгата „Зелёном сборнике стихов и прозы” през 1905 г. В творчеството си е застъпник на теченията символизъм и акмеизъм. Превежда произведения на Апулей, Петрарка, Шекспир, Мериме, Гьоте, Байрон и др. Пише оперети, вокални цикли и музика за театрални постановки, много от вокалните му творби са с негови текстове. Автор е на стихосбирките „Сети” (1908 г.), „Куранты любви” (1910 г.), „Осенние озёра” (1912 г.), „Глиняные голубки” (1914 г.), „Вожатый” (1918 г.), „Нездешние вечера” (1921 г.), „Александрийские песни” (1921 г.), „Эхо” (1921 г.), „Параболы” (1923 г.), „Форель разбивает лед” (1929 г.) и др., на повестите („Приключения Эме Лебёфа” (1907 г.), „Картонный домик” (1907 г.), „Чудесная жизнь Иосифа Бальзамо, графа Калиостро” (1919 г.), романите „Крылья” (1906 г.), „Тихий страж” (1916 г.), на книги с разкази, драматургия и литературна критика. Умира на 1 март 1936 г. в Ленинград.