„МОЯ СУДЬБА”
Францис Станиславович Трасунс (1864-1926 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
МОЯТА СЪДБА
До всички бях. И по-добре живях.
Но ето, на завоя за беда
стои, видях я, и смирява смях:
„Коя си?” – питам. „Твоята съдба!”
Тя беше сякаш ураган, прибой,
като свистене беше, писък, хор,
аз с нея, както можех, влизах в бой,
със своята съдба във вечен спор.
Мечтая светлина да ви раздам,
но само щората отмествам там.
Крещи съдбата: „Бунт гласиш към мен!
Мълчи и в строя застани смирен!”
На унизените да бъда брат
поискам ли, съдбата ме гнети,
като на кон изплашен тя с юзди
лъсти фамилиарно моя свят.
Народа уча ли да бъде твърд
и да върви по нравствения път,
съдбата ме дарява не с букет,
а с укор в стръмен трънен друм проклет!
За някой съм добър, за друг съм лош,
приятел за едни, за други враг.
За всеки миг съдбата вади нож,
за всеки знак.
Аз бързам и това не е каприз,
а заповед на съвест и на чест;
бедняци че подкрепям с порив чист,
съдбата обругава ме до днес.
Като умра, с мен няма да умрат
добрите мисли и ще гръмне смях
към преследвачите на моя труд.
Така живота си горчив живях.
Ударения
МОЯТА СЪДБА
До вси́чки бя́х. И по́-добре́ живя́х.
Но е́то, на заво́я за беда́
стои́, видя́х я, и смиря́ва смя́х:
„Коя́ си?” – пи́там. „Тво́ята съдба́!”
Тя бе́ше ся́каш урага́н, прибо́й,
като́ свисте́не бе́ше, пи́сък, хо́р,
аз с не́я, ка́кто мо́жех, вли́зах в бо́й,
със сво́ята съдба́ във ве́чен спо́р.
Мечта́я светлина́ да ви разда́м,
но са́мо што́рата отме́ствам та́м.
Крешти́ съдба́та: „Бу́нт гласи́ш към ме́н!
Мълчи́ и в стро́я застани́ смире́н!”
На унизе́ните да бъ́да бра́т
пои́скам ли, съдба́та ме гнети́,
като́ на ко́н изпла́шен тя с юзди́
лъсти́ фамилиа́рно мо́я свя́т.
Наро́да у́ча ли да бъ́де твъ́рд
и да върви́ по нра́вствения пъ́т,
съдба́та ме даря́ва не́ с буке́т,
а с у́кор в стръ́мен тръ́нен дру́м прокле́т!
За ня́кой съм добъ́р, за дру́г съм ло́ш,
прия́тел за едни́, за дру́ги вра́г.
За все́ки ми́г съдба́та ва́ди но́ж,
за все́ки зна́к.
Аз бъ́рзам и това́ не е́ капри́з,
а за́повед на съ́вест и на че́ст;
бедня́ци че подкре́пям с по́рив чи́ст,
съдба́та обруга́ва ме до дне́с.
Като́ умра́, с мен ня́ма да умра́т
добри́те ми́сли и ште гръ́мне смя́х
към преследва́чите на мо́я тру́д.
Така́ живо́та си горчи́в живя́х.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Францис Трасунс
МОЯ СУДЬБА (перевод с латышского языка на русский язык: Александр Рассохин)
Я жил, как все. А, может, лучше всех.
Но вот на повороте, у столба
стоит, я вижу, и смиряет смех, –
„Ты кто?” – спросил я. – „Я твоя судьба”.
Она была как ураган и шквал,
была как свист, была как визг и вой,
я с ней, как мог, боролся, воевал,
я вечно спорил со своей судьбой.
Дать людям свет – одна мечта моя,
но только штору отодвину я,
кричит судьба: „Ты замышляешь бунт.
Закрыть глаза, молчать и встать во фрунт!”
Униженных возвысить захочу,
открою рот – судьба уже на мне,
на мне, как на испуганном коне,
и лупит фамильярно по плечу.
Учу народ, куда ему идти,
как двигаться на нравственном пути –
судьба мне дарит не букеты роз,
но розги оскорблений и угроз!
Кому хорош я, а кому-то – плох,
одним я – друг, хотя для прочих – враг.
Судьба меня казнит за каждый вздох,
за каждый шаг.
Но я спешу, и это не каприз,
а чистой моей совести приказ:
поднять бедняг, уже скользящих вниз,
за что обруган я бывал не раз.
Когда умру я, от меня тогда
останется мой труд, и грянет смех
над головой гонителей труда.
А нынче мне, возможно, горше всех.
1926 г.
---------------
Латвийският поет, богослов, публицист и политически деец Францис Трасунс (Франц Станиславович Трасунс) е роден на 4/16 октомври 1864 г. в с. Колнасата, Витебска губерния, сега в Резекненския край. Завършва немска католическа гимназия (1883 г.), католическа семинария (1887 г.) и Духовната академия в Санкт Петербург (1891 г.). Ратува за независимостта на Латвия и за влизането на историко-културната област Латгалия в състава на Латвия. Владее 9 езика. Член е на Държавната дума на Русия (1906 г.), член е на временния съвет на латишска Латгалия (1917 г.), ръководител е на департамента по латгалски дела (1920 г.), депутат е в Сейма на Латвия (1922-1926 г.). Основател и издател е на сп. „Zemnika draugs” („Друг крестьянина”) и в. „Zemnika bolss” („Голос крестьянина”). Съосновател е на Латишското музикално общество (1903 г.) и на първия латгалски театър (1907 г.). Автор е на учебниците „Азбука для латгальцев” и „Грамматика латышского языка для латгальцев”, на книги, монографии и публикации с поезия, литературознание, фолклор и публицистика, сред които „Горейга майзе дель тицейгим католим” (1901 г.), „Даугавас католю календарс” (1905 г.) и др. Умира на 6 април 1926 г. в гр. Рига, Латвия.