„УНЫНИЕ”
Евгений Абрамович Боратынский/ Баратынский (1800-1844 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
УНИНИЕ
Тъга приспа на пировете весел шум.
Над обща чаша за познати
сред братя полкови, удавил своя ум,
реших да възкреся душата.
Над хълмовете мракът бе мъгла разстлал,
край езерото – шатри сънни,
а ний будувахме – пенливия бокал
с възторг изпразвахме до дъно.
Какво? Напразно с порив да живея бях
и хвалехме вино и Бакхус:
безрадостно с другарите за радост пях,
възторзите им чужди бяха.
В сърцето всеки свойте тъжби е избрал.
В съдбата зла – ревниво злобна,
униние да чувства само и печал
унилият е най-способен.
Ударения
УНИНИЕ
Тъга́ приспа́ на пи́ровете ве́сел шу́м.
Над о́бшта ча́ша за позна́ти
сред бра́тя полкови́, уда́вил сво́я у́м,
реши́х да възкреся́ душа́та.
Над хъ́лмовете мра́кът бе мъгла́ разстла́л,
край е́зерото – ша́три съ́нни,
а ний буду́вахме – пенли́вия бока́л
с възто́рг изпра́звахме до дъ́но.
Какво́? Напра́зно с по́рив да живе́я бя́х
и хва́лехме вино́ и Ба́кхус:
безра́достно с друга́рите за ра́дост пя́х,
възто́рзите им чу́жди бя́ха.
В сърце́то все́ки сво́йте тъ́жби е избра́л.
В съдба́та зла́ – ревни́во зло́бна,
уни́ние да чу́вства са́мо и печа́л
уни́лият е на́й-спосо́бен.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Евгений Баратынский
УНЫНИЕ
Рассеивает грусть пиров веселый шум.
Вчера за чашей круговою
Средь братьев полковых, в ней утопив мой ум,
Хотел воскреснуть я душою.
Туман полуночный на холмы возлегал;
Шатры над озером дремали,
Лишь мы не знали сна – и пенистый бокал
С весельем буйным осушали.
Но что же? вне себя я тщетно жить хотел:
Вино и Вакха мы хвалили;
Но я безрадостно с друзьями радость пел:
Восторги их мне чужды были.
Того не приобресть, что сердцем не дано.
Рок злобный к нам ревниво злобен:
Одну печаль свою, уныние одно
Унылый чувствовать способен.
1821 г.
Евгений Баратынский
ЗНЕВІРА (перевод с русского языка на украинский язык: Петр Голубков)
Печаль – розсіює гучних бенкетів гам.
За чашею я вчора круговою,
Серед братів, втопивши розум – сам
Хотів воскреснути душею молодою.
Нічний туман на пагорби лягав;
Намети вже над озером дрімали,
Ми ж сну не знали – й келих не дрімав,
Його з веселощами друзі осушали.
В нестямі жити – марно я бажав:
Вино і Вакха – марно ми хвалили;
Про радість – я безрадісно співав:
Чужі захоплення – души не відновили.
Що серцем не дано – не віднайти вину,
Бо злісний рок, такий ревнивий – владний:
Одну журбу, зневіру лиш одну
Похмурий розум відчувати здатний.
---------------
Руският поет, писател и преводач Евгени Баратински (Евгений Абрамович Боратынский/ Баратинский) е роден на 19 февруари/2 март 1800 г. в с. Мара, Тамбовска губерния. Учи в Пажевския военен корпус, от 1820 г. служи като офицер в различни полкове, през 1830 г. получава чин губернски секретар. Публикува стихове и разкази в издания и алманаси като „Московский телеграф”, „Новостях литературы”, „Северные цветы”, „Европеец”, „Новоселье” и др. Един от най-значимите руски поети от първата половина на ХІХ в., той е автор на елегиите „Разуверение”, „Признание”, „Две доли” и „Финляндия” (1820 г.), на поемите „Эда” (1826 г.), „Бал” (1828 г.) и „Наложница” (1831 г.), на поетичните сборници „Стихотворения” (1827 г.), „Стихотворения Евгения Баратынского” (в два тома, 1835 г.), „Сумерки” (1842 г.) и др. Умира на 29 юни/11 юли 1844 г. в Неапол, погребан е в Тихвинското гробище в Александро-Невската лавра в Санкт Петербург. Първите издания с цялостното му творчество излизат през 1869, 1883 и 1884 г.