„И ХОЧУ, НО НЕ В СИЛАХ ЛЮБИТЬ Я ЛЮДЕЙ...”
Дмитрий Сергеевич Мережковский (1866-1941 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
АЗ НА ХОРАТА ОБИЧ ДА ДАМ НЕ УСПЯХ
Аз на хората обич да дам не успях,
чужд сред тях, на сърцето по-близки избрах –
небесата, зваздите, студеното там,
и горите, пустинята с жупела ням...
От шума на дърветата съм запленен,
за другар мрака нощен аз да избера,
да ридая безумно и сладко, роден
сякаш с вятъра брат и с вълната сестра,
да е майчица родна земята за мен...
Не с вълни и не с ветри живот ме терзай,
зла тегоба е, щом не обича човек.
А нима е сърцето ми мъртво вовек?
Боже, обич към моите братя ми дай!
Ударения
АЗ НА ХОРАТА ОБИЧ ДА ДАМ НЕ УСПЯХ
Аз на хо́рата о́бич да да́м не успя́х,
чу́жд сред тя́х, на сърце́то по-бли́зки избра́х –
небеса́та, звазди́те, студе́ното та́м,
и гори́те, пусти́нята с жу́пела ня́м...
От шума́ на дърве́тата съм заплене́н,
за друга́р мра́ка но́штен аз да избера́,
да рида́я безу́мно и сла́дко, роде́н
ся́каш с вя́търа бра́т и с вълна́та сестра́,
да е ма́йчица ро́дна земя́та за ме́н...
Не с вълни́ и не с ве́три живо́т ме терза́й,
зла тего́ба е, што́м не оби́ча чове́к.
А нима́ е сърце́то ми мъ́ртво вове́к?
Бо́же, о́бич към мо́ите бра́тя ми да́й!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Дмитрий Мережковский
И ХОЧУ, НО НЕ В СИЛАХ ЛЮБИТЬ Я ЛЮДЕЙ...
И хочу, но не в силах любить я людей:
Я чужой среди них; сердцу ближе друзей –
Звезды, небо, холодная, синяя даль
И лесов, и пустыни немая печаль...
Не наскучит мне шуму деревьев внимать,
В сумрак ночи могу я смотреть до утра
И о чем-то так сладко, безумно рыдать,
Словно ветер мне брат, и волна мне сестра,
И сырая земля мне родимая мать...
А меж тем не с волной и не с ветром мне жить,
И мне страшно всю жизнь не любить никого.
Неужели навек мое сердце мертво?
Дай мне силы, Господь, моих братьев любить!
1887 г.
---------------
Руският писател, поет, публицист, драматург и религиозен философ Дмитри Мережковски (Дмитрий Сергеевич Мережковский) е роден на 2/14 август 1865 г. в Санкт Петербург. Първото му публикувано стихотворение е от 1881 г. в литературния сборник „Отклик”. Завършва историко-филологическия факултет на Петербургския университет (1888 г.). Завежда отдел в сп. „Русская мысль” (1909 г.). Публикува поезия и проза в издания като „Северный вестник”, „Мир Божий”, „Мир искусства”, „Новый путь”, „Меч” и др. От 1906 до 1914 г. живее във Франция, често посещава Русия. Ярък представител на Сребърния век на руската литература, той е един от основателите на руския символизъм, основоположник на жанра историософски роман. Съпруг е на поетесата Зинаида Гиппиус. Десет пъти е номиниран за Нобелова награда за литература. Трудът му „О причинах упадка и новых течениях современной русской литературы” (1893 г.) е естетична декларация на руското дисидентство. В трилогията си „Христос и Антихрист” (1895-1905 г.), в романа „Александр I” и в историческите си пиеси той осмисля световната история като вечна борба между „религията на духа” и „религията на плътта”. През 1920 г. емигрира в Полша, след което се премества във Франция. Основава и ръководи в. „Свобода” и сп. „Новый дом”, сътрудничи на издания като „Числа”, „Совреме;нные запи;ски” и „Новый корабль”, чете лекции в различни европейски държави. Основава литературно-философското общество „Зеленая лампа” (1927 г.). Автор е на стихосбирките „Стихотворения, 1883-1887” (1888 г.), „Символы. Песни и поэмы” (1892 г.), „Новые стихотворения” (1896 г.), „Собрание стихов” (1904 г.), на книгите с романи, новели, историческа есеистика и монографии „Смерть богов. Юлиан Отступник” (1895 г.), „Рыцарь за прялкой” (1895 г.), „Святой Сатир” (1895 г.), „Из Анатоля Франса” (1895 г.), „Любовь сильнее смерти” (1896 г.), „Наука любви” (1896 г.), „Железное кольцо” (1897 г.), „Превращение” (1897 г.), „Флорентийская новелла XV века” (1897 г.), „Воскресшие боги. Леонардо да Винчи” (1901 г.), „Антихрист. Пётр и Алексей” (1904 г.), „Грядущий хам” (1906 г.), „Павел I” (1908 г.), „Александр I” (1913 г.), „Две тайны русской поэзии. Некрасов и Тютчев” (1915 г.), „14 декабря” (1918 г.), „Рождение богов. Тутанкамон на Крите” (1924 г.), „Мессия” (1927 г.), „Наполеон” (1929 г.), „Иисус Неизвестный” (1932 г.), „Павел. Августин” (1936 г.), „Св. Франциск Ассизский” (1938 г.), „Жанна д’Арк и Третье Царство Духа” (1938 г.), „Данте” (в два тома, 1939 г.), на книги с публицистика и преводи, на драматургия, киносценарии и др. Умира на 9 декември 1941 г. в Париж.