За теб тъгувам...
Мария Магдалена Костадинова
Свели
кротко главици
край реката върбите с мен тихо тъгуват
в крехките им клонки и листи
мислите ми нежни за тебе
са скрити..
Отнася
ромонът чист на водата
болката…някъде там, надалеко…
върху знойната гръд на горещото пладне
споменът мил за теб
оживява..
Към мене
притичва по синята длан на реката
милувка нежна в полъха тих на речния вятър
и в топлия сън на върбите
отново притихва…
до утре...
ТОСКА ПО ТЕБЕ
Перевод с болгарского языка
Кротко головы склонив к воде,
Вербы две грустят со мною рядом,
Грустью отравившись, словно ядом,
Мыслями моими о тебе.
А вода, потоком говорливым,
Боль смывает и уносит вдаль…
Жар полуденный, который мне не жаль…
Оживляет память, лик твой милый…
Ласковая летняя пора.
Ветер прикасается к ладони.
Он такой, как ты со мной, сегодня…
Жаль уснул, в раките, до утра!
Перевёл Олег Глечиков
16.03.2017г., Керчь, Россия