„ОТВЕТ”
Сергей Константинович Маковский (1877-1962 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ОТГОВОР
Обичах ли? С мечтата вдъхновена
те опознах, различна в людски строй –
поисках да съм близък гений твой,
художник на душата ти пленена.
Обичах ли? От мрамор покорена
с длетото на ваятел, с повик мой,
ти се отдаде в нашия покой:
създадох статуя от къс вселена.
Боготворях в теб своята мечта,
изваях в образа ти красота,
дарих те с много чар на женска властност,
със силно зло и с огъня на страсти...
Аз бях твой роб, твой цар и съден глас.
Съдба ти бях. Обичах ли те аз?
Ударения
ОТГОВОР
Оби́чах ли? С мечта́та вдъхнове́на
те опозна́х, разли́чна в лю́дски стро́й –
пои́сках да съм бли́зък ге́ний тво́й,
худо́жник на душа́та ти плене́на.
Оби́чах ли? От мра́мор покоре́на
с длето́то на вая́тел, с по́вик мо́й,
ти се отда́де в на́шия поко́й:
създа́дох ста́туя от къ́с вселе́на.
Боготворя́х в теб сво́ята мечта́,
изва́ях в о́браза ти красота́,
дари́х те с мно́го ча́р на же́нска вла́стност,
със си́лно зло́ и с о́гъня на стра́сти...
Аз бя́х твой ро́б, твой ца́р и съ́ден гла́с.
Съдба́ ти бях. Оби́чах ли те а́з?
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Сергей Маковский
ОТВЕТ
Любил ли я? Мечтой завороженный –
узнав тебя, неравную другим –
я захотел быть гением твоим,
художником души твоей плененной.
Любил ли я? Как мрамор, покоренный
резцом ваятеля, мольбам моим
ты отдалась, не отвечая им:
я создал статую из глыбы сонной.
Боготворя в тебе мою мечту,
я воплотил в твой образ красоту,
я дал тебе все чары женской власти,
всю силу зла, все вдохновенье страсти…
Я был твой раб, твой царь и судия.
Я был судьбой твоей. Любил ли я?
1905 г.
---------------
Руският поет, писател, литературен критик и изкуствовед Сергей Маковски (Сергей Константинович Маковский) е роден на 15/27 август 1877 г. в Санкт Петербург. Първите му публикации са от 1898 г. в сп. „Мир Божий”. Завършва физико-математическия факултет на Петербургския университет (1900 г.). Съосновател и редактор е на списанията „Содружество” (1905 г.), „Старые годы” (1907-1917 г.), „Русская икона” (1913-1914 г.) и „Аполлон” (1909-1917 г.), редактира списанията „Встреча” и „Дело”. През 1919 г. емигрира в Чехословакия, а от 1925 г. живее във Франция. Сътрудничи на издания като „Новое дело”, „Журнал для всех”, „Искусство”, „Трудовой путь”, „Новое русское слово”, „Русская мысль”, „Новый журнал”, „Мосты”, „Грани” и др. Редактор е на руския в. „Возрождение” (1926-1932 г.) и на изд. „Рифма” (1949-1959 г.), председател е на Обединението на руските писатели в Париж (1939-1944 г.), основател е на Обществото на приятелите на руското изкуство и литература (1947 г.), член-основател е на Обществото за запазване на руските културни ценности (1961 г.), чете лекции по история на изкуствата и изнася научни доклади в различни страни. Автор е на стихосбирките „Собрание стихов” (1905 г.), „Вечер” (1941 г.), „Somnium breve” (1948 г.), „Год в усадьбе” (1949 г.), „Круги тени” (1951 г.), „На пути земном” (1953 г.), „В лесу” (1956 г.), „Ещё страница” (1957 г.), „Requiem” (1963 г.), на романа „И аз воздам” (публикуван през 1990 г.), книгите с проза, мемоари, публицистика и изкуствознание „Страницы художественной критики” (в 3 тома, 1906, 1908, 1913 г.), „Русская графика” (1916 г.), „Силуэты русских художников” (1922 г.), „Последние итоги живописи” (1922 г.), „Графика М. В. Добужинского” (1922 г.), „Народное искусство Подкарпатской Руси” (1925 г.), „Портреты современников” (1955 г.), „На Парнасе Серебряного века” (1962 г.) и др. Умира на 13 май 1962 г. в Париж, Франция.