„АХ, ЭТОТ ЛУННЫЙ СВЕТ...”
Семён Яковлевич Надсон (1862-1887 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
АХ, ТАЗИ ЛУННА СВЕТЛИНА
Ах, тази лунна светлина! Нахална, хладна.
В душата влязла от лазурни висоти,
с безплодно разкаяние пак безпощадно
от мен прогонва и забрава, и мечти.
Не, ясно е, в нощта кандилото не гасне!
Пламти главата. В слепоочието – зов,
и сенките на миналото се разрастват,
в сърцето се вълнува старата любов...
Ударения
АХ, ТАЗИ ЛУННА СВЕТЛИНА
Ах, та́зи лу́нна светлина́! Наха́лна, хла́дна.
В душа́та вля́зла от лазу́рни висоти́,
с безпло́дно разкая́ние пак безпошта́дно
от ме́н прого́нва и забра́ва, и мечти́.
Не, я́сно е, в ноштта́ канди́лото не га́сне!
Пламти́ глава́та. В слепоо́чието – зо́в,
и се́нките на ми́налото се разра́стват,
в сърце́то се вълну́ва ста́рата любо́в...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Семён Надсон
АХ, ЭТОТ ЛУННЫЙ СВЕТ...
Ах, этот лунный свет! Назойливый, холодный.
Он в душу крадётся с лазурной вышины,
И будит вновь порыв раскаянья бесплодный,
И гонит от меня забвение и сны.
Нет, видно, в эту ночь мне не задуть лампады!
Пылает голова. В виски стучится кровь,
И тени прошлого мне не дают пощады,
И в сердце старая волнуется любовь...
1882 г.
---------------
Руският поет, писател и публицист Семьон Надсон (Семён Яковлевич Надсон) е роден на 14/26 декември 1862 г. в Санкт Петербург. Завършва Павловското военно училище (1882 г.). Първото му публикувано стихотворение е в сп. „Свет” през 1878 г. Работи като секретар в сп. „Неделя”. Публикува стихове, фейлетони и рецензии в издания като „Заря”, „Слово”, „Устои”, „Русская мысль”, „Отечественные записки”, „Дело”, „Северный вестник”, „Еженедельное обозрение”, „Herold” и др. В лириката си отразява скръбта на честния, не намиращ своето място в живота интелигент, съчувствието към страдащия брат („Друг мой, брат мой...”). Пише стихове с Некрасовско гражданско звучене („Сколько лживых фраз, надуто-либеральных”), поемата „Христианка” (1878 г.), драмата в стихове „Царевна Софья” (1880 г., публикувана през 1902 г.), много разкази и очерци. Автор е на стихосбирката „Стихотворения” (1885 г.) и на книгата с литературна критика „Литературные очерки. 1883-1886” (1887 г.). Умира на 19/31 януари 1887 г. в Ялта.