Елизавета Кульман Утешение

Красимир Георгиев
„УТЕШЕНИЕ”
Елизавета Борисовна Кульман (1808-1825 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


УТЕШЕНИЕ

Аз чувам твоя смях обиден!
Но мойте песни не гнети,
знай, аз избрах си път завиден,
не можеш да ме стигнеш ти!

Надменна си! За теб в земята
и споменът ще изгори,
а мен смъртта към небесата
със слава ще ме озари!

Аз с песните ще утешавам
на страдащи печален дух,
с тях гостите ще забавляват
на празненства сърца и слух!


Ударения
УТЕШЕНИЕ

Аз чу́вам тво́я смя́х оби́ден!
Но мо́йте пе́сни не гнети́,
знай, аз избра́х си пъ́т зави́ден,
не мо́жеш да ме сти́гнеш ти́!

Надме́нна си! За те́б в земя́та
и спо́менът ште изгори́,
а ме́н смъртта́ към небеса́та
със сла́ва ште ме озари́!

Аз с пе́сните ште утеша́вам
на стра́дашти печа́лен ду́х,
с тях го́стите ште забавля́ват
на празненства́ сърца́ и слу́х!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Елизавета Кульман
УТЕШЕНИЕ

Я слышу хохот твой обидный!
Но, звуки струн моих браня,
Знай, я избрала путь, завидный,
И не догнать тебе меня!

Надменная! С тобою в землю
И память о тебе сойдет;
Меня же смерть, я свыше внемлю,
Сияньем славы обведет!

Моими песнями утешит
Страдалец свой печальный дух,
И ими ж гости будут тешить
На празднествах сердца и слух!




---------------
Руската поетеса, писателка и преводачка Елизавета Кулман (Елизавета Борисовна Кульман) е родена на 5/17 юли 1808 г. в Санкт Петербург. Получава домашно образование. Пише стихове и приказки от 11-годишна. В детството си проявява феноменални филологически способности, свободно владее немски, английски, френски и италиански, научава 11 древни и съвременни езици. Превежда на руски, немски и италиански оди на Анакреон, драми на Владислав Озеров и др. Пише поезията си на руски, немски, италиански и френски език. За стиховете й е хвалена от Йохан Гьоте и Александър Пушкин, по нейни творби пише музика Роберт Шуман. През последната година от краткия й живот е покровителствана от царското семейство. Умира от туберкулоза на 19 ноември/11 декември 1825 г. в Санкт Петербург. След смъртта й излизат книгите с нейни стихове и преводи „Пиитические опыты” (1833 г.), „Sаmmtliche Gedichte” (1835 г.), „Сказки Елисаветы Кульман в трех частях” (1839 г.), „Кульман Е. Б. Полное собрание русских, немецких и итальянских стихотворений” (1841 г.), „Елисавета Кульман и ее стихотворения” (1849 г.) и др.